Конни надбягвания, народни борби, фолклорна програма и концерти ще съпътстват празника на община Самуил, съобщиха от общинската администрация.
Двудневната програма е под надслов „Приятелство, дружба, толерантност“. Празничните събития започват тази вечер на стадиона с концерти на Айшенур и ДАННА. Предвидени са официално откриване на празника и тържествена заря.
Утре празникът продължава с традиционни конни надбягвания. Те ще включват пет гонки на дистанции от 1200 до 2800 метра. За класиралите се на първите четири места във всяка гонка са предвидени парични награди.
Във фолклорната програма ще се изявят самодейни състави от читалищата в общината. На стадиона ще се състои и XXII-рият турнир по народни борби „Зекерие Гючлю“, посветен на паметта на световния шампион. В надпреварата ще участват деца, момчета, кадети, юноши и мъже, като за победителите в отделните възрастови категории са осигурени парични награди. Празникът ще завърши с футболен турнир.
„Това е един от най-чаканите празници от жителите на община Самуил и нейните гости. Той се утвърди като традиционна проява, която събира хора от близо и далеч и представя културните и спортните традиции на общината“, заяви за БТА кметът Джевдет Азис. Той пожела на жителите на община Самуил да бъдат здрави, успешни и смели в мечтите си.
Община Самуил се намира в Североизточна България и заема площ от 250,133 кв. км в Самуилските височини, разказа за БТА секретарят на Общината Айхан Гафуров. По думите му основните поминъци на населението през вековете са земеделието и животновъдството, а по-слабо развити са били занаятите и търговията. През 2018 г. са отбелязани 40 години от създаването на община Самуил в сегашния ѝ вид.
Историята на село Самуил е тясно свързана с развитието на железопътния транспорт в региона, посочи Гафуров. През 1914 г. селото е наброявало 165 къщи и е било част от Хърсовската община. Година по-късно се отделя и образува самостоятелен съвет, чийто първи кмет е Тодор Митев. През ноември 1934 г. е създадена Гара Ишикларска община, в която влизат днешните Гара Самуил и селата Желязковец, Самуил, Богомилци и Голям извор. По-късно към нея е присъединена и Хърсовската община с малкото село Муса-Баба текке, днешно Църквино. С Указ от 12 декември 1955 г. Гара Самуил, село Самуил и Църквино се сливат и образуват едно село – Самуил.
Прокарването на железопътната линия Русе – Варна и развитието на гарата поставят началото на нов етап в стопанското развитие на района. Гара Ишиклар се превръща във важен стопански възел за вноса и износа на стоки от Делиормана и получава известност като „Дарданелите на Делиормана“. През годините към общината постепенно са включени населените места Кривица, Хума, Голяма вода, Богданци, Ножарово, Владимировци, Здравец и Пчелина. С Указ от 22 декември 1978 г. община Самуил става административен център на съвременната община, обединяваща 14 населени места. След това започва активно благоустрояване на населените места и развитие на здравеопазването, културата и образованието. Водещ отрасъл и днес е селското стопанство. Около 54 процента от площите в общината се засяват със зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица и други.
Община Самуил има богато културно-историческо наследство и природни забележителности, сред които тракийската могила, Етнографският музей в село Хърсово и „Колчаковата кория“.
„Ние сме наследници на богата и славна история и се гордеем с наследството, оставено от поколения самуилчани. Със своя труд днес ние продължаваме да пишем историята на общината и да изграждаме наследство, което да предадем на бъдещите поколения“, заяви Гафуров. Той допълни, че празникът на общината е възможност жителите и гостите да се съберат, да съхранят традициите и да ги предадат на младите поколения.