Крайовският договор е тържество на справедливостта и финален акорд на борбите за Добруджа, каза историкът Радослав Симеонов

Крайовският договор от 7 септември 1940 г., по силата на който Българската армия влиза в Добрич на 25 септември същата година, е тържество на справедливостта и финален акорд на борбите за освобождението на Добруджа, каза за БТА историкът Радослав Симеонов. По думите му възвръщането на Южна Добруджа към България е постигнато благодарение на българската дипломация и умелото използване на международната обстановка след началото на Втората световна война.
„Българската дипломация си изигра брилянтно картите, ако мога да използвам този израз, и успя да направи немислимото: да върне Южна Добруджа към България“, посочи Симеонов. Той отбеляза, че Крайовският договор е подписан в условията на бушуваща война, без военен сблъсък между България и Румъния. „Представете си, то и до ден днешен звучи невероятно как две държави на Балканите подписват мирен договор в условията на бушуваща война и никой срещу никого не стреля и се прегръщат на границата и ние си връщаме Южна Добруджа“, каза историкът.
Според него договорът трябва да се разглежда като резултат от дългогодишните борби на добруджанци, а не като подарък. „Този Крайовски договор не е дошъл даром за нас, но в крайна сметка ние сме имали политици и дипломати, които са успели да сбъднат онова, което българският народ е искал“, заяви Симеонов.
Историкът припомни, че преди възвръщането на Южна Добруджа към България регионът е бил под румънска власт, след като територията е отнета от България с Букурещкия договор от 1913 г. Той определи този договор като несправедлив диктат и цитира думите на дипломата и публициста Симеон Радев: „Историята постига трайност само чрез справедливост“. По думите му последвалото връщане на Южна Добруджа показва трайното значение на справедливостта в историческите отношения.
Симеонов подчерта, че зад Крайовския договор стоят десетки жертви и борци за освобождението на Добруджа. Той припомни и за концентрационните лагери, в които са били заточвани добруджанци, както и за близо 15-те хиляди български войници, загинали за тази земя през Първата световна война.
„Това е финалният акорд на борбите на Добруджа“, каза историкът, като добави, че за възвръщането на Южна Добруджа са допринесли и членовете на Добруджанската революционна организация и Вътрешната добруджанска революционна организация.
Симеонов припомни, че на 25 септември 1940 г. Българската армия влиза в Добрич, а населението посреща завръщането на града в пределите на България с голяма радост. „Неслучайно този ден е празник на града. Неслучайно главната улица в Добрич се казва „25 септември“, отбеляза той. Историкът изрази съжаление, че в продължение на години не е било обръщано достатъчно внимание на Крайовския договор и на хората, допринесли за неговото подписване. Сред тях той посочи цар Борис III, както и българските дипломати, участвали в преговорите в Крайова. Симеонов припомни съдбата на дипломата Светослав Поменов, който е бил осъден и разстрелян от Народния съд, както и на генерал Георги Попов, който е първият генерал-губернатор на Добрич след възвръщането му към България, и е участвал в българската делегация в Крайова, а впоследствие е бил изпратен в концентрационен лагер.
По думите на историка през последните години се наблюдава възраждане на интереса към темите, свързани с историята на Добруджа, и повече свобода за изследването и обсъждането им. Той обаче смята, че 7 септември все още не заема място сред празниците на България, което според него е необходимо да бъде преосмислено. „Може би това, което на нас би ни се искало допълнително да видим, това е 7 септември да се нареди сред онези празници, в които България празнува, защото това е дата, която е достойна за отбелязване“, каза Радослав Симеонов.
По повод периода на румънската власт в Южна Добруджа историкът разказа за ограниченията върху употребата на българския език, отнемането на земя и намаляването на броя на българските училища. Той посочи, че според историческите данни преди анексирането на Южна Добруджа през 1913 г. в областта е имало над 300 български училища, докато през 30-те години те са останали само четири. „Ако не беше този Крайовски договор, какво щеше да се случи с това население? Сега ние щяхме да говорим на румънски и щяхме да казваме: „Да, да, ние имаме там някакви български корени, но толкова“, каза Симеонов.
Той подчерта, че възвръщането на Южна Добруджа е част от историческата памет на българския народ и че събитията около Крайовския договор трябва да бъдат познавани и почитани от следващите поколения.