В кръглата маса участваха народни представители от 7-ото Велико народно събрание (ВНС), което през 1991 г. приема новата Конституция на страната, бивши председатели на парламента и народни представители от настоящото 52-ро Народно събрание.
На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България. Това е първата нова Конституция, приета в страна от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. С нея се отменя Конституцията на Народна република България, приета на 18 май 1971 г. На 13 юли 1991 г. новата Конституция е обнародвана в „Държавен вестник“ и влиза в сила. Гласуването и подписването на основния закон на страната от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. е резултат от едногодишна работа, започнала на 10 юли 1990 г.
С Конституцията е дадена основата на това да имаме съвременна демократична българска държава, каза председателят на парламента Михаела Доцова на откриването на кръглата маса. Според нея такива годишнини трябва да бъдат отбелязвани и последователно празнувани.
Конституционният съдия и народен представител в Седмото ВНС проф. Янаки Стоилов посочи, че Конституцията предписва, но сама по себе си нищо не гарантира. Това, което съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат, и тези, които в институциите трябва да ѝ предадат реален живот, каза той.
На Всеобщата декларация за правата на човека се базира цялата първа част на Конституцията, каза народният представител в 7-ото ВНС проф. д-р Петър Берон. И ако някой тръгне да я преправя, което не е желателно, да има предвид, че там са основни неща, които не са за променяне, каза още Берон.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси отбеляза, че в 7-ото ВНС са формулирани трите най-фундаментални външнополитически приоритета на България – членство в НАТО, ЕС и военен съюз със САЩ.
Преамбюлът на нашата Конституция е поезия, той е шедьовър, каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и народен представител от 7-ото Велико народно събрание (ВНС) Росен Карадимов. „Единият проблемен пункт беше приемането в преамбюла това, че България е социална държава. Рефлексът от комунизма беше толкова голям, че социална се възприемаше като социалистическа. Затова разбираемата съпротива на колегите от СДС беше изключително тежка“, обясни Карадимов. Той си спомни, че авторът на преамбюла Валери Петров тогава е убедил пленарната зала, че трябва да бъде приет именно в този вид.
В мечтата си да имаме разделение на властите, тогава ние се съсредоточихме върху политическата промяна, демократизация на политическия живот и не пипнахме правосъдната система, каза народният представител в 7-ото ВНС Елена Поптодорова, която сега е вицепрезидент на Атлантическия клуб в България. Според Поптодорова правосъдната система е взета, "като една вкаменелост", както е била заварена, и е прехвърлила критичния праг на промяна. Затова до днес е голямата пречка, битка и невъзможност, добави тя.
По думите на депутата от 7-ото ВНС Александър Йорданов приемането на нова конституция е трябвало да се случи след законодателни промени. По думите на Йорданов 87 народни представители тогава са отказали да подпишат Конституцията. Той обясни, че останалите бивши социалистически страни са приели новите си конституции много по-късно.
Конституцията изигра най-важната роля – на първо място да има демократичен преход и на второ място да се даде възможност за установяване на пазарна икономика, каза Наталия Киселова, преподавател по конституционно право и председател на 51-вото Народно събрание.
Конституцията е изключителен документ. Исторически документ, важен и днес. Той фиксира един национален консенсус по общи ценности за изграждане на държавата, посочи съучредителят на Съюза на демократичните сили (СДС) и депутат от 7-ото Велико народно събрание (ВНС) Петко Симеонов по време на форума.
Днес продължаваме да бъдем демократична и правова страна, но ми се струва, че не сме социална държава, разказа най-младият тогава народен представител на ВНС Мариела Митева.