Народни представители от Седмото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и народни представители от 52-рото Народно събрание ще участват в кръгла маса „35 години модерна Конституция“, съобщиха от пресцентъра на парламента.
Форумът ще открие председателят на Народното събрание Михаела Доцова.
Преди това в Мраморното фоайе на парламента ще бъде представена изложба, посветена на създаването на Конституцията от 1991 г. Експозицията ще бъде открита от Михаела Доцова. Тя включва документи и фотоси от изработването и приемането на основния закон на Република България.
На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България. Това е първата нова конституция, приета в страна от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. С нея се отменя Конституцията на Народна република България, приета на 18 май 1971 г. На 13 юли 1991 г. новата Конституция е обнародвана в „Държавен вестник“ и влиза в сила.
Гласуването и подписването на основния закон на страната от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. е резултат от едногодишна работа, започнала на 10 юли 1990 г. На последното пленарно заседание председателят на Комисията за изработване на проект за Конституция Гиньо Ганев изнася доклад, в който обобщава смисъла на новия върховен закон с думите: „Тази Конституция не е съвършена, но тя е истинска! Тя ще бъде подложена на проверката на самия живот и на гражданите в тази страна“. След това народните представители пристъпват към поименно гласуване и саморъчно подписване на оригинала. Всеки депутат се подписва в специален регистър, след което подписът му става неразделна част от приетата Конституция, пише на официалния сайт на Народното събрание на Република България.
Процедурата завършва с подписите на 309 народни представители, а впоследствие към тях се присъединяват още четирима депутати. Под документа не полагат подпис 87 народни представители, сред които 37 представители на радикалното крило на Съюза на демократичните сили (СДС), депутатите от Движението за права и свободи (ДПС), както и отделни представители на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) „Никола Петков“ и независими народни представители.
Съгласно новия върховен закон България е република с парламентарно управление. Въвежда се институцията на президента, който се подпомага в работата си от вицепрезидент.
„Днес отговорността ни е не само да пазим духа и буквата на Конституцията, но и да работим за укрепването на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и доверието на гражданите в правосъдието. Това е пътят към по-силна, по-справедлива и по-модерна България“, заявиха в прессъобщение от 12 юли от Министерството на правосъдието.
Официалното откриване на събития по повод 35-тата годишнина на Конституционния съд и тържествено честване на Деня на българската конституция се проведе през април в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново.
Последните изменения на Конституцията на Република България бяха приети на 20 декември 2023 г. от 49-тото Народно събрание и обнародвани в „Държавен вестник“ от 22 декември 2023 г. Сред най-важните бяха реформа в съдебната власт, включително разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа; ограничаване на правомощията на главния прокурор; промени в реда за назначаване на служебно правителство и ограничаване на избора на президента за служебен министър-председател.