Според тях разширяването на приложното поле на Закона за обществените поръчки не е инструментът, който ще реши този проблем. От една страна този механизъм е сериозно дискредитиран, но също така провеждането на десетки самостоятелни обществени поръчки от различни лечебни заведения, с различни обеми и в различни моменти, няма как да доведе до една и съща цена за един и същ лекарствен продукт. Този модел създава предпоставки за различни цени, обжалвания, забавяне на процедурите и риск от прекъсване на доставките, което в крайна сметка се отразява пряко на пациентите, посочиха още от организациите на частните болници. Те изразяват несъгласието си с предложенията частните болници да правят обществени поръчки, включително и за онколекарства, не само защото не са публичноправни организации и не са възложители по смисъла на чл. 2, §1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС, но и защото това няма да реши проблемите с различните цени и произтичащите от това загуби на НЗОК.
Подкрепяме инициативата на Българския лекарски съюз за провеждане на широка експертна дискусия с участието на Министерството на здравеопазването, НЗОК, съсловните, пациентските и работодателските организации, допълниха от болничните организации.
Преди дни министърът на здравеопазването Катя Ивкова каза пред журналисти, че Министерството на здравеопазването подкрепя предложението частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства и централизираното договаряне на скъпоструващите медикаменти, тъй като така може да се постигне разходна ефективност и да се избегнат разликите в цените. Подкрепа за предложението на "Прогресивна България" за централизирано договаряне на цените на скъпоструващите лекарства, както и предложението частните болници да извършват обществени поръчки за лекарства изрази и подуправителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев,