Маестро Найден Тодоров пред БТА за срещата с Иво Погорелич: Всеки път се чувствам като на изпит

Зала „България“ прие едно от онези събития, които трудно се побират в стандартната рамка на концертната вечер, коментираха пред БТА зрители на концерта под диригентството на маестро Найден Тодоров и в съпровод на Софийската филхармония. На 11 юни вечерта на сцената бе Иво Погорелич – артист, за когото се смята, че думата „интерпретация“ рядко означава нещо предвидимо.
В програмата бе Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов – произведение, родено след тежка лична криза на композитора и превърнало се в един от символите на романтичната традиция.
ПОГОРЕЛИЧ – ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО НЕ СЕ ПОВТАРЯ
„Погорелич отдавна е институция, но е една различна институция от онези, които ние си представяме, защото във времето хората свикват с начина, по който възприемат музиката. При Погорелич е различно“, казва пред БТА Найден Тодоров.
„Той възприема музиката всеки път различно, като нещо живо, което се развива заедно с живота“, казва диригентът. И точно това според него прави изпълненията му едновременно въздействащи и понякога противоречиви. Публиката често реагира полярно – между възторг и въпроса: „Наистина ли така е написано?“.
Но за Тодоров именно подобно напрежение е същината: „Това е едно от най-красивите неща в изпълненията на Погорелич. При него музиката живее на момента, тя не е нещо, което е написано веднъж и вече стои по този начин“.
РЕПЕТИЦИЯТА КАТО ИЗПИТ
В работата с Погорелич, признава диригентът, има нещо особено дисциплиниращо. „Всеки път се чувствам като на изпит“, казва той.
„Защото във времето, когато дадено произведение се изпълнява определен брой пъти, рутината навлиза в изпълнението. И това се случва и с мен, с всеки музикант, случва се и със Софийската филхармония. Разбира се, това си има и позитивните моменти, защото рутината ни дава една сигурна стабилност. Но музиката е всичко друго, но не е сигурност и стабилност. Музиката трябва да бъде живо развитие“, допълва маестрото.
По думите му всеки път, когато Погорелич дойде, „обръща нашите представи за произведенията, които свири, с хастара навън“.
ЖИВИЯТ РАХМАНИНОВ
Вторият концерт на Рахманинов е сред най-изпълняваните произведения в репертоара и именно затова – най-лесно податлив на инерция. Традицията, казва Тодоров, постепенно се наслагва върху партитурата и я превръща в нещо почти „завършено“, фиксирано.
Иво Погорелич обаче влиза в нея като в непознат терен. „Той е обърнат с главата надолу“, казва диригентът за начина, по който пианистът работи още на репетициите. Въпросите му са директни, понякога обезоръжаващо прости: Защо се забавя тук, ако това не е записано? Ако Рахманинов не го е написал, защо да се прави?...
Това е подход, който не отрича традицията, но я поставя под съмнение в реално време. Резултатът е изпълнение, което „диша и живее“ и „никога не е постоянна в същността си“.
ЗА МУЗИКАТА И ЖИВОТА, И РАЗБИТИТЕ ОЧАКВАНИЯ...
Според маестро Тодоров начинът, по който Погорелич интерпретира музиката, е пряко свързан с начина, по който живее. Няма фиксирана версия дори на едно и също произведение.
„Фактът, че днес ще изсвири концерта по определен начин, не означава, че след два месеца ще бъде същият“, отбелязва той. Това прави всяка поява на сцената не повторение, а нов опит.
Да се опише Погорелич в три думи? Въпросът се оказва подвеждащ. Защото, както подчертава Тодоров, по-интересното е не как да бъде представен, а как да бъде посрещнат. Публиката идва с очаквания – особено когато слуша класическа музика. Но при Погорелич тези очаквания неизбежно се разместват.
„Каквито и очаквания да има човек, те ще бъдат разбити“, казва диригентът. И това не е провокация, а принцип на съществуване на сцената.
Тодоров прави и по-широко сравнение – между музика и математика: „Една от големите разлики между музиката и математиката е, че в математиката 2 и 2 винаги прави 4. В музиката много зависи какъв е денят, какво ни е настроението, колко сме работили, какви са хората, с които работим, каква е публиката, за която свирим. Резултатът от това колко прави 2 и 2, може да бъде много различен. И при Погорелич това е най-видимо. При хора от типа на Погорелич, резултатът от 2 и 2 или 5 и 5, е резултат от днешния ден, от това какво се случва по света, какво се случва в неговия живот, какво се случва на сцената в този момент и какво е отношението му към публиката в този момент“.
ДИАЛОГЪТ СЪС СОФИЯ
В края на репетициите идва и неочакван жест на признание. Иво Погорелич отбелязва промяната в звука на оркестъра през годините.
Найден Тодоров разказва: „Понеже неговата интерпретация винаги е различна и това нас ни прави да сме несигурни, аз го попитах на репетицията може ли да повторим няколко места. Той се съгласи, но каза: „Защо да ги повторим? Вижда се, че вие познавате музиката идеално“.
Пред колегите си от Софийската филхармония, световноизвестният пианист е казал и още нещо: „С всяко мое идване в София, аз установявам разлика в звука на оркестър, който става все по-мек и все по-благороден“.