Инвестициите са насочени приоритетно към общини, в които през периода 2017–2021 г. са регистрирани превишения на среднодневните и/или средногодишните норми за фини прахови частици (ФПЧ), посочиха още от екоминистерството.
Подмяна на стари печки и намаляване на замърсяването от транспорта
Водещо място заемат мерките срещу замърсяването от битовото отопление на твърди горива, включително подмяната им с пелетни уреди, климатици и термопомпи, както и доставка на радиатор.
Предвиждат се зелени поясни зони и стени, озеленяване на т.нар. кални петна, затревяване, изграждане и надграждане на зелени пространства.
Намаляването на замърсяването от транспорта също е сред водещите цели. В София и Пловдив мерките включват зони с ниски емисии, които ограничават движението на високоемисионни автомобили в натоварените райони през отоплителния сезон.
Към края на август са подменени 7952 отоплителни устройства от общо планирани над 75 500 в изпълняваните проекти. Очаква се чрез подмяната да бъдат спестени над 2100 тона емисии на ФПЧ годишно, а предвидената зелена инфраструктура е с площ около 250 хектара. При успешно приключване на проектите от мерките се очаква да се възползват над 2,97 млн. жители, обобщиха от МОСВ.
И четирите направления са в изпълнение, а с изпълнението на настоящите проекти започва и стратегическото планиране на мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух за периода 2028–2034 г. От МОСВ посочиха, че приоритет е защитата на правото на чист въздух, като чрез програмата министерството подпомага общините финансови и експертно при изпълнението на съответните мерки.
Модернизация на системата за мониторинг на въздуха
От МОСВ подчертаха, че надграждат системата за наблюдение, анализ и управление на данните за качеството на атмосферния въздух, за да осигурят по-съвременна, по-гъвкава, по-надеждна, така че институциите и обществото да разполагат с по-прецизни измервания, по-висока степен на информираност и възможност за по-бърза реакция.
Проектът по ПОС за доставка на мобилни автоматични станции със специализирана апаратура е поставил основата за последващо развитие и модернизация на автоматичните измервателни станции на територията на страната, което също вече се случва с финансовата подкрепа на швейцарското правителство. „Именно тази последователност е в основата на цялостната концепция за усъвършенстване на системата за мониторинг на атмосферния въздух в България – първо изграждане на мобилен капацитет за гъвкав и ефективен контрол, а след това технологично надграждане на стационарната автоматична мрежа с нови решения, оборудване и системи за сигурност и управление на данните“, коментираха от МОСВ.
По проекта са сключени пет договора за доставка на мобилни автоматични станции със специализирана апаратура за изследване на атмосферния въздух. Изпълняват се и дейностите по модернизация на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в реално време, включително внедряване на ново хардуерно и софтуерно оборудване, както и решения за мрежова и информационна сигурност.
Мярката по Швейцарско-българската програма за сътрудничество ще бъде публично представена през октомври, като подготовката за дейностите по нея е започнала още от юни. С бюджет от 15 млн. швейцарски франка ще бъде изцяло обновена и модернизирана Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, като срокът за изпълнението е до края на 2029 г.
Информацията за качеството на въздуха ще се предоставя на ранен етап на гражданите, местните власти, научната общност, неправителствените организации и всички заинтересовани страни, за да се вземат информирани решения за програми и превенция. Ще бъде разработено и лесно за ползване мобилно приложение за оценка на риска от замърсяване на въздуха, чрез което всеки ще може вижда в мобилния си телефон данните за въздуха в реално време.
По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе, който се отбелязва на 7 септември, от МОСВ отправиха следното послание: „Нека модернизираната Национална система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух бъде подкрепена с обществено доверие и капацитет за вземане на решения, за да подпомогне публичните органи и обществото в усилията за подобряване качеството на въздуха“.