Мария Касимова-Моасе разказва историята на три поколения жени в новия си роман „Око“

Мария Касимова-Моасе разказва историята на три поколения жени в новия си роман „Око“, съобщиха издателите от „Сиела“.
Той ще излезе по книжарниците на 4 септември, а същия ден от 18:00 ч. в Градската художествена галерия на Созопол ще се състои предпремиерата на книгата на Празниците на изкуствата „Аполония“.
Мария Касимова-Моасе ще гостува на щанда на издателство „Сиела“ по време на Алея на книгата в София на 7 септември от 18:00 ч. Премиерата на „Око" ще се състои на 8 октомври от 19:00 ч. в арт център „Сити марк" в София.
„Око“ е роман за паметта и емоциите, за семейството, премълчаните тайни, скритите истини и обичта, казват издателите. Книгата разказва историята на три поколения жени, която се разгръща от София до Бургас и Истанбул, от Втората световна война, през годините на социализма, Възродителния процес и прехода.
„В тази умело преплетена семейна сага разказът диша с учестения пулс на няколко жени. Жени с мощни характери, които пренебрегват табута, прекрачват граници, прескачат от премълчавани семейни тайни и малки предателства в неподправена обич“, пише за изданието журналистът Еми Барух. „Разказът не се измъква от настоящето, макар че говори за минали съдби и слепва като монтажист парчета живот и изсънувани сънища на живелите преди“.
„Това е роман препускане през времето - през случайности и съдбовни срещи, през раздели, болка, премълчани истини и решения; през семейства и самота, през споделена и несподелена любов, през живота и отвъд него“, казва за книгата писателят Захари Карабашлиев. Той още описва изданието като „роман за родители и деца, за избора и неговата цена, за вината и прошката - и за онова, което можем да видим истински само когато сме застрашени да изгубим най-ценното си". Според Карабашлиев „с чувствен и кинематографичен език Мария Касимова-Моасе изтъкава плътно сукно от паметта на цял един род, разгърнат между София, Бургас и Истанбул“.
Мария Касимова-Моасе е автор на „Балканска рапсодия“, „Записки от Шато Лакрот“ и „Записки от Шато Лакрот: резиденция Злокучане“.
/КБ