Министерството на образованието има становище по промените в Закона за училищното образование на Елисавета Белобрадова, каза Красимира Стоянова

Министерството на образованието и науката (МОН) е изразило подробно становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Елисавета Белобрадова и народни представители от „Демократична България“. С това становище народните представители разполагат и ще представя накратко основните теми в законопроекта на Елисавета Белобрадова и народни представители, каза на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в парламента Красимира Стоянова - директор на дирекцията „Правна“ в Министерството на образованието и науката.
Законопроектът на Елисавета Белобрадова и група народни представители актуализира целите на предучилищното и училищното образование чрез включването на медийната грамотност, критическото мислене и обучение за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект. Предлага се въвеждането на стратегическа рамка за цифровизация и използване на изкуствения интелект в образованието като инструмент за постигане на ранен достъп до качествено образование. Законопроектът определя ранното детско развитие като основен национален приоритет. С проекта се предвижда възможност за периода от 1 юни до 14 септември, по решение на общинския съвет, да бъде определяна такса за посещение на самостоятелните детски ясли и детските градини. Предвижда се и нормативно уреждане на фигурата на образователния медиатор. Предлага се въвеждане на мандатност на длъжността „директор“ за срок от четири години и ограничаване на възможността едно и също лице да заема тази длъжност за повече от два последователни мандата.
Съществено място в законопроекта заема темата за ранното детско развитие и концепцията за интегрираните политики между системите на предучилищното и училищното образование, здравеопазването и социалните услуги, които МОН принципно подкрепя, каза Красимира Стоянова. Тя добави, че се препоръчва самите интегрирани политики да се осъществяват не само чрез Закона за предучилищното и училищното образование, а и чрез съответните специални закони.
Второто предложение в законопроекта е свързано с мястото на самостоятелните детски ясли, които не са част от системата на предучилищното и училищното образование. Вносителите на законопроекта предлагат мястото на детските ясли вече да бъде в този закон и те да станат част от предучилищното и училищното образование. При анализа на направените предложения обаче ние не виждаме пълни и целенасочени мотиви, нито се вижда проблемът, който се очаква да бъде решен. Нашата препоръка е това да бъде направено подробно и детайлно, добави Красимира Стоянова.
По думите ѝ друг основен момент в законопроекта е свързан с темата за допълващите услуги за образование и грижа в ранна детска възраст. „Скептични сме към това предложение поради следните причини: законопроектът не разкрива съдържанието на тази дейност по същество, както и каква е нейната връзка с предучилищното и училищното образование. Не виждаме и една единна, обща регулация на тези допълващи услуги, като е предвидено общините самостоятелно да вземат решение по тези въпроси“, каза Стоянова.
Тя обясни, че друга основна тема в законопроекта е свързана с отделни промени в съдържанието на обучението и оценяването.
Следващата основна тема, която се предлага в законопроекта, е за мандатността на директорите и за състава на конкурсните комисии за директорските длъжности. В становището на МОН, което сме изразили, не подкрепяме мандатността на директорите и смятаме, че има риск от прекъсване на устойчивостта и последователността в управлението на образователните институции, каза директорът на дирекцията „Правна“ в Министерството на образованието и науката.