Много съдби са преминали през Ловешкия затвор за 90-те години от създаването му. Някои от лишените от свобода, след като изтърпят своята присъда, поемат по нов път – започват работа, създават семейство, а други – се връщат зад решетките отново и отново. Това каза в интервю за БТА директорът на Ловешкия затвор старши комисар Пламен Хинков по повод 90-та годишнина от създаването на затвора в Ловеч, която ще бъде отбелязана утре (10 септември).
Около 480 лишени от свобода излежават своите наказания в затвора в Ловеч и в съществуващите към него общежития от открит тип „Полигона“ в Ловеч и „Велико Търново“ в едноимения град, както и общежитието от закрит тип „Атлант“ в Троян.
Осъдени на до живот са 22-ма души. С право на замяна са 15 от тях, без право на замяна - седем. Настанени са в отделен коридор и са изолирани от другите.
Има лишен от свобода за убийство на двама души, който вече близо 35 години лежи в Ловешкия затвор. За друг килията е дом от 1991 година.
В затвора в Ловеч е и извършителят на убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе, както и шофьорът на влака, който дерайлира край Хитрино.
Последните 10 години са помилвани двама лишени от свобода с указ на вицепрезидента на Република България. Единият е бил за измама, а другият за грабеж с опит за убийство, разказа Хинков.
Той добави, че затворниците имат право на свиждания два пъти в месеца. „Има такива, които са забравени от близките си, но държавата се грижи за тях, дават им се средства, осигурява им се всичко за нормален живот. Най-вълнуващо е, когато деца идват на свиждане при бащите си“, сподели директорът.
В затвора се сключват и бракове. Младоженците обаче нямат допълнителни привилегии, единствено малко по-дълго свиждане.
По думите му има лишени от свобода, които получават допълнителна присъда за извършено престъпление на територията на затвора.
Осъдени опитват да внасят в затвора наркотици по различни начини
Най-честите провинения са за внасяне на наркотичните вещества. „Внасят ги по различни начини - с храна, с дрехи. Най-модерното сега е да напоят дрехите с даден наркотик и в затвора го извличат. Вече сме взели мерки и дрехите се изпират и изпарват преди да се дадат на затворниците“, разказа директорът.
Другите начини са хвърляне през оградата на различни топчета. В храната също слагат наркотици, телефони, сим карти. „Много са изобретателни, но ние намираме начини за противодействие“, заяви още директорът.
През последните години няма опити за бягство от самия затвор. В общежитията от открит тип, където лишените от свобода са на общ лек режим и извършват трудова дейност на фирми на външни обекти, понякога се отклоняват от работното място, но бързо се реагира, намират се и се задържат, посочи Хинков.
Историята на затвора
Любопитен факт е, че по време на османското робство затворът се е намирал в центъра на града. Състоял се е от пет помещения за около 30-40 души.
В началото на миналия век е преместен в масивна сграда, специално построена за целта на територията на централната поща. Сградата се е състояла от четири големи и една малка килии, с обособено женско отделение. В южното крило имало втори етаж, където се намирал дърводелски магазин, в който се е продавала изработената от лишените от свобода продукция. Десет процента от печалбата била за сметка на затвора, а останалите за лични нужди на затворниците.
През 1933 г. започва изграждането на сегашната сграда на затвора. Той е проектиран от италиански архитект. Завършен е през 1936 г. и е предназначен за 126 лишени от свобода.
Самата сграда е на два етажа с килии и административна част в източното крило. Оградена е с високи каменни стени, с четири стражеви кули в ъглите. Днес те са запазени във вътрешността на новата площ на затвора.
През годините са изградени два допълнителни етажа и разширение на южното крило на основната сграда. През 1973 г. е открита мебелна работилница, а четири години по-късно и строителен цех.
Днес лишените от свобода са настанени в основната сграда – корпуса, и в т. нар. стопанство, в което са тези, които посещават училището към затвора, намиращо се в двора, както и извършващите трудова дейност в цеховете.
Ловешкият затвор разполага и със Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) с единствените в страната специализирани отделения за психиатрични и за белодробни заболявания.
Тук се правят всички психолого-психиатрични експертизи на лишени от свобода, които съдът постанови.
„Фокусът ни през годините е насочен както към инфраструктурата, така и към медицинските грижи и ресоциализацията на лишените от свобода. Поетапно се правят ремонти на спалните помещения, санитарните възли, кухненските блокове. В болницата също се влагат много инвестиции в медицинско оборудване за осигуряване на по-добра здравна грижа“, заяви старши комисар Пламен Хинков.
Той добави, че за да се подготвят за живота след затвора, лишените от свобода се включват в различни програми, кръжоци, спортни дейности.
„Внедряваме и нови методи за индивидуална и групова работа, насочена към намаляване на риска от рецидив. Осъвременяваме библиотечния фонд, поддържаме спортни площадки. Организират се турнири по футбол, волейбол, шах. Включваме затворниците и в трудова дейност. Стараем се да уплътняваме дните им и да се чувстват полезни“, разказа директорът.
Част от затворниците показват различни таланти
По думите му сред затворниците има добри майстори, художници, някои пишат и есета.
Хинков е директор от година и половина, но е в системата от 28 години, през които е свидетел на много човешки съдби. Спомня си случай като началник на сектор „Арести“ с ученик, задържан за опит за убийство. „В ареста му преподавахме по математика и по български език. Излежа присъдата си в Бойчиновци. Сега, вече около 30-годишен, отново е в затвора за криминални прояви“, разказа директорът.
Има обаче и много примери на затворници, които излизайки на свобода, добре се внедряват в обществото и са добри граждани. Затова е много важно да се работи за социализацията и трудовите им навици още в затвора, за да бъдат подготвени за живота навън, заяви още старши комисар Пламен Хинков.