На 5 октомври Стара Загора чества 146 години от своето възкресение

Днес Стара Загора за 38-и пореден път ще чества Празника на града - 5 октомври. Предложението за общоградското честване е направено през 1987 г. от почетния гражданин на Стара Загора – историкът Величка Койчева. Решението е прието на сесия на Общинския съвет, показва справка на БТА в документи, предоставени от Ргеиналния исторически музей. 
До 1944 г. празникът на града е бил Тодоровден, когато Българската православна църква почита свети Теодор Тирон, небесен покровител на Стара Загора, уточняват в свое изследване проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова от Регионалния исторически музей. След 9 септември празникът е забранен и на Тодоровден в града се провежда панаир. 
Историята на новия Празник на Стара Загора ни връща в лятото на 1877 г. По време на Освободителната война (1877-1878) градът е изпепелен до основи, а 14 хиляди мирни граждани са избити. Когато военният кореспондент Джанюариъс Алойшиъс Макгахан вижда опожарения град заявява: „Едва ли някога тук ще има град!“.
Първите бежанци се завръщат по домовете си през януари 1878 г. и заварват оцеляла Ески Джамия, както и 846 турски и 222 български къщи.
На 11 януари същата година в Ески Джамия се отслужва молебен, на който присъства главнокомандващият руските войски генерал Николай Николаевич, четем в „ Летопис. Календар на събитията в Стара Загора от VII хил. пр. н. е. до средата на XX век“, издаден от краеведа Иван Неделчев през 1998 година. 
Животът в разрушения град продължава. Първата сватба е през февруари 1878 г., разказва в своите мемоари свещеник Тодор Пенков (1878-1959). Месец по-късно се провеждат избори за Градски съвет.    
Трима старозагорци – Нестор Марков – пръв префект на Старозагорския департамент, Атанас Илиев – началник на Старозагорска околия и Димитър Наумов – народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание на Източна Румелия обединяват сили и авторитет в съграждането на града, който заема своето място в Третата българска държава.
На 5 октомври 1879 г. , на почистено място сред руините, където днес е градският площад, княз Алеко Богориди, първи управител на Източна Румелия, поставя основния камък на града, който се възражда през следващите десетилетия. Великотърновският митрополит Климент отслужва молебен в присъствието на кмета Стефан Салабашев и стотици граждани. Тържеството завършва привечер с песни и танци, свидетелства в ръкописните си спомени бившият кмет на Стара Загора Минко Минев (1912-1915).  
На 27 август 1879 г. Градският съвет приема първия градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия строителен техник Лубор Байер. Той предоставя ново градоустройствено решение с прави улици, които придават характерна особеност на града и внася нови елементи от западноевропейската архитектура. Планът на Байер е одобрен от главния архитект на Източна Румелия – италианеца Паоло Монтани.
До възстановяването на храм „Света Богородица“ през 1881 г. жителите на Стара Загора ходят на църква в Ески Джамия, днес превърната в Музей на религиите. Същата година се учредява и градска полиция, свидетелстват архивите.
През 1883 г. отварят Мъжката и Девическата гимназия, а пет години по-късно и държавната болница. Военният клуб е открит през 1897 г. и там започват да се изнасят представления от местните любителски трупи.
Първият митрополит, който е избран начело на Старозагорската епархия, е Методий Старозагорски, който пристига в града през 1894 г. като временно управляващ. По негова инициатива се създава Благотворителният комитет „Св. Игнатий Старозагорски“, който поставя началото на парк „Аязмото“. На 1 ноември тази година отбелязваме 100 години от блажената кончина на владиката.  
През 1900 г. е създадено дружество „Театър“, което по -късно става Драматичен театър „Гео Милев“. 
Първият телефон в Стара Загора прозвънява в 1907 г., когато е открита телефонната централа с 40 абоната. Същата година е основано и археологическото дружество „Августа Траяна“ с председател историкът Атанас Кожухаров. На следващата година той се обръща към художника Hикола Стоенчев да подари на музейната сбирка портрета на революционера Кольо Ганчев и той става първата картина от сбирката. После постъпват портретът на Атанас Кожухаров от Евгения Илиева – Лепавцова, портретът на Христина Морфова от Иван Мърквичка, картини от Васил Маринов и Васил Костакиев. Така е поставено началото на Градската художествена галерия.
Оперното изкуство в Стара Загора води началото си от 27 февруари 1925 г., когато в града е поставена операта „Гергана“. По-голямата част от състава е сформирана от  хористи и свещеници от градските църкви. Появяването на извънстолична опера, само няколко години след откриването на оперния театър в София, е истинско културно събитие в страната.
Седем десетилетия по-късно, през 1995 г., е открит Тракийският университет, в който днес се обучават студенти от петте континента.
Възкръснала от пепелищата преди 146 години Стара Загора днес е шестият по големина град в България, по последни данни на Националния статистически институт и продължава да се развива като културен и образователен център в страната.