Най-големият източник на напрежение и стрес в работната среда на медиците е липсата на оценка и признание, отчита изследване

Най-големият източник на напрежение и стрес в работната среда на медиците е липсата на оценка и признание, показват резултатите от партньорски преглед на политиките и подходите за управление на стреса на работното място в сектор „Хуманно здравеопазване“, представени от Надежда Димитрова от Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК). Димитрова участва във форума "Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“, организиран от БСК в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“ и в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Изследването е направено в периода април 2026 г. – юни 2026 г в седем болници в страната сред 111 респонденти. 
Нараства психичното и емоционалното натоварване в сектора, проблемите са системни, каза Димитрова. Рискът от бърнаут не се дължи само на спецификата на медицинската роля, а хроничният стрес възниква вследствие на натрупване на различни фактори – външни и организационни, включително и от обществения натиск над съсловието.
За 63% от участниците липсата на оценка и признание е източник на напрежение и стрес, за 55% - атмосферата на взаимоотношенията, за 51% - натоварването в работната среда, за други 51% - организацията на работа, за 38% - липса на баланс между работа и личен живот. От участниците 37% посочват, че се въздържат да изразяват различно мнение или несъгласие, тъй като то би имало неблагоприятни последици за тях. Повече от половината запитани посочват, че чувстват, че работят в тягостна атмосфера на напрежение, слухове, конфликти и интриги, а 78% от участниците казват, че се налага да сдържат емоциите си и да бъдат винаги любезни и отзивчиви. На 67% им се налага да работят прекалено интензивно или да вършат няколко задачи едновременно, 62% посочват, че се занимават с излишна документация, 57% смятат, че работата се разпределя несправедливо, 41% казват, че се налага да работят извънредно и да остават след края на работния ден. 
Високите нива на професионално напрежение са резултат от комбинация от множество фактори - дефицит на кадри, стигма за стреса и приемането му като нормална част от професията, променящи се очаквания, на пациентите, силен медиен натиск, работа по "правила и лимити", липса на звена за продължително лечение и др., каза още Димитрова. 
Психологическото благополучие на работещите е част от устойчивостта на здравната система и колкото по-навреме разпознаем и ограничим професионалния стрес, толкова по-добри резултати ще има върху благополучието на работещите и на здравната система, допълни Димитрова. 
Мерките за превенция на професионалното прегаряне са създаване на справедлива система за оценяване и подобряване на планирането и организацията намаляване на ненужната администрация и документация според 97% от участниците. Контрол на емоционалния климат, редовен преглед  и оптимизиране на работното натоварване, включване на психичното здраве като приоритет в управелнските решения посочват 95% от респондентите.