Най-голямото удовлетворение е да видиш щастливия край за едно дете, каза за БТА приемният родител от Ямбол Рада Даверова

Най-голямото удовлетворение е да видиш щастливия край за едно дете и то да се върне при своите биологични родители, смята Рада Даверова от Ямбол, която е професионален приемен родител от 2025 г. Според нея приемната грижа не е емоция от днес за утре, а дълъг процес и работа в екип. За избора си да приеме дете в семейството си, за предизвикателствата, свързани с някои обществени нагласи, и раздялата, но и за удовлетворението от това да дариш грижа и любов на едно дете, което не е твое, разказа тя в интервю за БТА. Поводът е инициативата „Приеми ме“, която се реализира от Българската телеграфна агенция (БТА), Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане.
Решението да отвори дома си за дете не идва при нея спонтанно. Идеята се появява години години по-рано, когато синът ѝ е в седми клас, но тогава Рада се отказва. Най-голямото ѝ притеснение е как синът ѝ ще преживее раздялата с детето, споделя тя. По-късно обаче една случка в чужбина я кара отново да се върне към тази идея. В задръстване вижда дете на три-четири години, което продава кърпички и салфетки. „Никое дете не заслужава това. Всяко дете има нужда от едно щастливо детство, усмивки, разбиране в семейството“, категорична е Рада.
Така започва пътят ѝ като приемен родител. След като се връща да живее в България, тя решава да намери начин да помогне поне на едно дете и се свързва със социалните служби. И още в началото разбира, че между теорията и практиката има голяма разлика. Ежедневната грижа, според Рада Даверова, не се изчерпва с практичните неща. „Детето идва със своите емоции – с радостите, болката и тъгата си. Любовта е основен фактор, от който има нужда едно дете“, смята тя.
В тази работа обаче никой не може да бъде напълно самодостатъчен. Зад приемния родител стои цял екип – социални работници, семейство и близки. Рада разказва с благодарност за подкрепата на сестра си, майка си, сина си и приятелите си. Според нея обаче има една граница, която трудно може да бъде начертана с правила или документи – тази между професионалната грижа и човешката привързаност. „Няма как да не се привържеш към едно мъничко същество, дошло със своята чистота, невинност“, споделя Рада.
По думите ѝ това е предизвикателство за всички приемни родители. Вярва обаче, че приемният родител трябва да умее да овладява тази привързаност и да поставя на първо място най-доброто за детето. А за нея най-важното е неговото щастие. Ние трябва да овладяваме това като професионалисти и да не бъдем в ущърб на детето, посочи тя. Преживяла е вече и момента на раздялата. Едно от децата, за които се е грижила, отново е при биологичното си семейство, а сега подобен процес тече и за друго дете. „Щастливият край те зарежда още повече и ти дава възможност да продължаваш напред“, казва Рада Даверова.
Когато детето не се върне при биологичните си родители, а бъде осиновено, приемният родител също има важна роля – съдейства на социалните работници и подкрепя процеса на срещите с бъдещия родител, обяснява приемната майка. „Помагаме с въпроси, отговори. Нашата задача е детето да получи най-доброто“, отбелязва още тя.
Според нея все още има и много погрешни представи и предразсъдъци какво всъщност представлява приемната грижа. Тя смята, че голяма част от тях идват от незнание. Затова Рада вярва, че са нужни повече разговори и информационни кампании, които да помогнат обществото да разбере по-добре ролята на приемните родители.
В края на деня обаче за Рада остава не професионалната титла, а връзката с детето – връзка, която по думите ѝ не можеш да измериш с работно време. „Нашата грижа е 7 дни в седмицата 24 часа в денонощието. И като видиш една прегръдка, една усмивка, една обич – ти се променяш заедно с това дете“, казва Рада. За нея приемната грижа е обич, разбиране и съпричастност, но и съзнанието, че детето има свои родители. „Ние само сме в помощ на ситуацията, която е в момента на детето“, допълва тя.