Най-голямото, което можем да дадем на едно дете, е обичта, а приемните родители и всички, които полагат грижи за деца, извършват подвиг на любов и саможертва. Това каза архимандрит Самуил, представител на Видинската митрополия, по време на дискусията „Приеми ме“, организирана съвместно от Българската телеграфна агенция и Агенцията за социално подпомагане във Видин.
От името на Видинския митрополит Пахомий архимандрит Самуил благодари за поканата да участва в събитието. Той отбеляза, че е лесно да се говори за доброто, но много по-трудно е то да бъде вършено в ежедневието.
По думите му хората, които се грижат за деца, лишени от родителска грижа, извършват „най-великото нещо“, което Църквата нарича саможертва. Освен материалните грижи, те дават на децата духовна подкрепа и любов, които са най-ценни за тяхното израстване.
Архимандрит Самуил подчерта, че според православното учение най-голямото, което човек може да направи за ближния си, е да прояви любов. Той отбеляза, че приемните родители не само полагат грижи за децата, но и участват във формирането на техния характер, като споделят с тях трудностите и им помагат да намерят своя път.
По думите му тази отговорност е истински подвиг, защото изисква търпение, отдаденост и съпричастност. Именно затова, каза той, не е случайно, че темата за приемната грижа предизвиква силни емоции у всички, които са ангажирани с нея.
В изказването си архимандрит Самуил припомни и думите от Светото писание, че човек се спасява чрез любовта и грижата за децата. Той посочи, че познава приемни родители, които споделят, че обичат отглежданите от тях деца така, сякаш са ги родили.
Православната църква няма как да не подкрепи такова дело, което е в полза както на децата, така и на цялото общество, каза още архимандрит Самуил.