Наложително е държавата да инвестира в доброволните формирования, смята участничката в гасенето на пожара в Сакар Жанета Вълчева

Наложително е държавата да обърне поглед и да инвестира в оборудване и поддръжка на техниката на доброволните формирования. Времето и себеотдайността остава за наша сметка, каза за БТА Жанета Вълчева, която е част от екипа на местното формирование „Спасителен клуб за бъдеще- Хасково“.
Заедно с останалите доброволци, тя е сред хората, помогнали на пожарните екипи в борбата с огъня, който вилня четири дни в Сакар планина между Лесово и тополовградските села Радовец, Срем и Устрем през седмицата.
Учителката по математика е част от доброволното формирование от самото му създаване преди година и половина. В момента структурата събира 24 съмишленици от Хасково от Стара Загора, Димитровград, Симеоновград и село Горски извор. Тя попада във организацията съвсем целенасочено. Търси в социалните мрежи възможност да стане част от подобна структура, а решила да бъде доброволец заради предишния си опит, който има докато живее в Англия.
Във Великобритания учителката изучава Метода на Монтесори и години работи с деца със специални потребности, преподава и на българчета в неделното училище в Нюкасъл. По време на COVID пандемията участва като доброволец в кухня за бедни. „Разбрах, че мога да съм полезна на хората в трудното време на пандемията от моя колежка и се включих като доброволец в неделна кухня за бедни“, разказа за БТА Жанета Вълчева. Българката взима решението да е на първа линия при подпомагането на бедните хора. Тя казва, че да си доброволец е усещане за съпричастност. „Не мислех толкова за себе си, а за онези, които нямат дом, нямат и насъщен. Така усетих тогава нещата и решението беше лесно“, добавя Жанета Вълчева.
Връщайки се отново в родината си, учителката открива във фейсбук страницата на групата Гората.бг и се включва като доброволец в акция за раздаване на дръвчета в центъра на Хасково, където се запознава с останалите, с които сформират по-късно „Спасителен клуб за бъдеще- Хасково“. Заедно със съмишлениците си за година време е преминала през много обучения за реакция при бедствия, включително и в Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Казва, че с всяка мисия, в която участват, връзката им става все по-силна, а приятелството все повече ги сплотява да помагат.
Жанета подчертава, че рискът винаги е на дневен ред на терен, а за пораждащият се често страх, счита, че всъщност е най-важното предпазно средство. „Когато чуеш бученето на огъня и свистенето на клоните, а в същото време трябва да си съсредоточен и прецизен, защото и малка грешка може да коства живота на някои от застрашените хора или на доброволец, няма как да не изпиташ и страх. Тогава концентрацията идва от предварителната подготовка, през която сме преминали“, казва Жанета Вълчева. Тя казва, че разликата да си доброволец в социална кухня и на терен на бедствие е огромна и дава пример: "Второто спрямо първото е като да повдигнеш нещо на n-та степен". Затова призовава на опасен терен да не се ходи неподготвен, а който иска да помага да се обърне за членство към доброволните формирования.
За отделеното време в помощ и полза на хората посочва, че е за сметка не само на личното време, но и на заделени от семейния бюджет средства. „Времето, средствата, които влагаме, за да се придвижим до дадено място, където имат нужда от нас, идват в някаква част от дарители, но в по-голямата си от самите доброволци. Само през първия ден на на гасенето на огъня в Сакар сме изминали 300 километра. Имахме няколко дарители за гориво и то свърши за три дни, каза Жанета, която  е категорична в мнението си, че държавата трябва да предприеме действия за осигуряване на финансиращ бюджет към доброволните формирования. Тя дава пример с Великобритания, където във всеки квартал има пожарна служба с по един или два автомобила и екипи, а реагиращите около 80 процента при нужда екипи са сформирани от доброволци, които се подпомагат.  
Не е невъзможно да се заделя в държавния бюджет сума, която да компенсира или да поеме част от разходите по автомобилите ни, с които се участва при акция, за гориво, за винетки. Може да се направи отчетна система за разходите, понеже има и регистър на формированията към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", отбелязва Жанета Вълчева. Според нея би било удачно и при необходимост от спешна реакция, като при пожара в Сакар, регистрираните формирования да имат възможност да се придвижват с автомобилите си, ползвайки специален светлинен режим.