Научният институт „Западни покрайнини“ поиска реакция от българските институции след отказ за влизане на д-р Валентин Янев в Сърбия

Научният институт „Западни покрайнини“ разпространи декларация, в която изразява протест срещу недопускането на д-р Валентин Янев на територията на Република Сърбия за участие в международна екологична среща в Босилеград. Това съобщи за БТА председателят на Института доц. д-р Ангел Джонев.
На 11 август на граничния контролно-пропускателен пункт „Рибарци“ сръбските гранични власти не са позволили на д-р Янев, който е член на Управителния съвет на организацията, да влезе в страната, допълниха от Научния институт. Д-р Янев е пътувал за участие в международен форум, посветен на състоянието на околната среда в района на Босилеград и влиянието на рудодобивната дейност върху природата и населението в района.
От института казаха още, че в срещата са участвали представители на Постоянния комитет на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания, както и експерти от екологични организации от Белград, Босилеград и София.
В декларацията пише, че д-р Янев е възнамерявал да представи документи и данни, свързани с рудодобива в мините „Караманица“ и „Грот“, съдържащи информация за замърсяването на водите и отражението му върху здравето на населението в региона.
По информация на Научния институт „Западни покрайнини“, на граничния пункт д-р Валентин Янев и екологът Димитър Куманов са били задържани за близо час от сръбските власти. Впоследствие на д-р Янев е било връчено решение за отказ за влизане в Република Сърбия с мотив „отрицателна оценка на риска за сигурността“.
От института определят решението като необосновано и заявяват, че участие в международна екологична среща не може да бъде тълкувано като дейност, застрашаваща сигурността на държавата домакин.
В декларацията е отправен призив към българските институции да реагират по случая и да потърсят обяснение за действията на сръбските власти. От организацията посочиха още, че според тях проблемите, свързани с рудодобива и екологичното замърсяване, имат трансграничен характер и засягат както населението в Сърбия, така и в България.