Не мисля, че потоците от мигранти ще приключат, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Не мисля, че потоците от мигранти ще приключат. Аз предвиждам, че с новите конфликти, особено в Близкия изток, този поток ще бъде засилен през следващите години. Това заяви пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова след събитието „Сигурна зона за непридружени деца” в Регистрационно-приемателния център за бежанци в Харманли.
Йотова коментира и новия пакт за миграцията и убежището, който официално беше одобрен от министрите на икономиката на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС). „10 години бяха необходими на европейските институции, за да направят европейското законодателство. България официално подкрепи пакта, но и тук започват нашите проблеми, защото само в рамките на две години трябва да достигнем стандарти, които ние нямаме. Независимо от всички позиции през тези 10 години и от много усилия на различни нива в България, за съжаление се запазиха тестовете, в които основната тежест за миграционните вълни и потоци ще поемат държавите на външните граници на ЕС, каквато е и България", каза тя. 
Вицепрезидентът подчерта, че с новия пакт се поставят още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще трябва да бъде извършено всичко – от идентификацията на влизащите мигранти до евентуално тяхната реадмисия. „Не съм сигурна, че ние разполагаме с този ресурс и за това казвам, че следващите две години ще са много тежки за страната ни, за да можем да влезем в рамките на гласуваните европейски закони", обясни Йотова. 
Като човек, който повече от 17 години се занимава с темата миграция смятам, че този принцип на релокация, който е замислен в пакта, няма да проработи и сега. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и сега. Ще има не малко държави, които ще предпочитат да плащат в европейския бюджет, но да не приемат мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, не само в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, каза още тя.
Според нея все повече деца идват в страната ни без никакви придружители. „Те имат огромен пакет от проблеми, който много трудно се решава. Първо – как влизат те в България? Те са жертва на каналджии, плаща се много сериозно за тяхното транспортиране нелегално, защото след това се смята, че ще могат да издърпат и родителите, тъй като вече има европейски закони за събиране на семействата, това е така нареченото „вторично движение на мигранти“. Вторият голям проблем е да се разбере тези деца кои са. Те идват без лични документи и в повечето случай ние не знаем на колко години са", допълни вицепрезидентът. 
Тя обясни, че според новото законодателство всяко едно дете трябва да има настойник и добави, че в България тази система изобщо не е развита. По думите ѝ в момента официалните юридически кантори и адвокати, които се занимават с центровете, поемат функциите и на настойници.
Йотова бе категорична, че ние сме задължени като страна да осигурим здравеопазването и образованието на тези деца. Тя подчерта, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се представят за такива, не желаят децата да посещават български училища. 
Според нея това задава една огромна опасност за интеграцията на тези деца, защото една не малка част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е разработен нито на българско, нито на европейско ниво.