Обективни причини са попречили на активно участие на Добруджа в Априлското въстание, каза Пламен Николов, уредник в РИМ-Добрич

Активно участие на Добруджа в Априлското въстание не се реализира поради редица напълно обективни причини. Това каза Пламен Николов – уредник в Регионалния исторически музей, отдел „История на българските земи XV-XIX век“, при представянето на броя на списание ЛИК, посветен на 150-ата годишнина от Априлското въстание.
По думите му, въпреки че Васил Левски включва Добруджа в своята комитетска мрежа, в плановете на Гюргевския централен революционен комитет за региона са предвидени действия с различен характер.
Николов обясни, че причината е стратегическото разположение на Добруджа в близост до силно укрепения османски четириъгълник Русе – Шумен – Силистра – Варна, където по това време има многобройни гарнизони. Към това се добавят и военни сили в Меджидия и Констанца в Северна Добруджа.
Според историка важен фактор е и демографската картина в областта. По това време мюсюлманското население е около 50 процента, а българите са малко повече от половината от християнското население. Това, в съчетание със силното османско присъствие, е наложило вместо масово въстание да се планират диверсионни действия – саботаж на телеграфни връзки, инфраструктура и чети.
Водени са разговори с известния добруджански хайдутин Пейо Буюклията, който приема да сформира чета, но преждевременното избухване и бързото потушаване на въстанието осуетяват тези намерения, посочи Николов.
Той подчерта, че добруджанци все пак участват в събитията от 1876 година чрез четата на Христо Ботев. Към Ботевите четници се присъединяват 10 души от Северна и Южна Добруджа. От днешната Добричка област е известен Иван Христов от село Владимирово, за чиято съдба има оскъдни сведения.
„Съществува местен спомен, че е оцелял, но не се е завърнал в родното си село след Освобождението. Категорични данни към момента липсват“, каза още Николов.
Регионалният исторически музей в Добрич подготвя филм за добруджанските Ботеви четници, който трябва да бъде завършен до 2 юни – за отбелязването на 150-годишнината от подвига на Ботев и неговите четници.
Пламен Николов посочи още, че музеят работи активно с ученици съвместно с местния Военно-исторически регионален клуб „46-и пехотен Добрички полк“. Чрез открити уроци и възстановки младите хора имат възможност да се докоснат до историята чрез униформи, оръжия и демонстрации на различни исторически периоди.