Представянето бе част от националната среща „Как да подкрепим изграждането на ролеви модели в ранното детство“, а Eвгения Волен е директор на програмата „Учене и грижа в ранна възраст“ във фондацията „Тръст за социална алтернатива“.
Данните показват, че 85 процента от дипломираните участници в програмата работят в сферата на образованието, най-вече в детски градини и училища. Това е с 25 процентни пункта повече спрямо дела на завършващите педагогически специалисти в цялата страна.
В доклада се посочва, че завършилите участници са се реализирали като учители, логопеди, ресурсни учители или други образователни специалисти.
Проектът обхваща общо 119 участници в осем групи или кохорти. По-голямата част от тях са хора от уязвими групи и от ромската общност. Оценката на професионалната реализация се съсредоточава върху 72 души от първите четири групи, тъй като при тях е изминал достатъчно дълъг период, за да бъдат проследени обучението, дипломирането и последващото професионално развитие.
Данните показват, че основното предизвикателство е отпадането на участници в най-ранния етап на програмата. Близо една трета от участниците в първите четири групи - 21 от 72 души, или 29 процента, не продължават след подготвителната година. Още 23-ма участници прекъсват обучението си в следващите години, а осем все още са в процес на завършване.
Според резултатите, преходът към висше образование е критичен период, в който участниците се нуждаят от интензивна академична, менторска и социална подкрепа.
Делът на участниците, достигнали професионална реализация, е изключително висок. Това показва, че комбинацията от финансова подкрепа, академична подготовка, индивидуално менторство и практика в реална работна среда значително увеличават вероятността младите специалисти да започнат работа по придобитата специалност.
Оценката показва, че програмата подпомага не само навлизането в професията, но и дългосрочното оставане в нея. Голяма част от участниците започват професионалния си път още по време на следването - като доброволци, помощник-учители или служители на други позиции в детски градини и училища.
Повечето завършили работят в собствените си или в съседни населени места. Така те подпомагат образователни институции, които изпитват недостиг на мотивирани кадри и едновременно с това се превръщат в ролеви модели за децата и семействата в своите общности.
Съществена полза от модела е приносът му за по-редовното присъствие и задържането на децата в образователната среда, отбеляза Евгения Волен и добави, че учителите от местната общност поддържат активна връзка със семействата и подпомагат по-лесната адаптация на децата. Резултатите показват, че доверието между учителя, детето и семейството може да ограничи отсъствията и риска от ранно отпадане от образователния процес.
Родителите отчитат силно положително въздействие върху децата. Мнението, че детето харесва учителя, получава максимална средна оценка от 5,00, чувството за спокойствие с учителя е оценено с 4,98, а по-голямото желание за посещаване на детската градина - с 4,97.
Основният извод от доклада е, че финансовата подкрепа не е достатъчна. Устойчивите резултати се постигат, когато тя е съчетана с ранно идентифициране на мотивирани кандидати, подготовка за кандидатстване, менторство, обучения, практика в образователна институция и активна връзка с бъдещи работодатели, поясни Eвгения Волен.