От Четвърто основно училище "Христо Смирненски" представиха художествено-исторически разказ за Петричкия инцидент

Възпитаници на Четвърто основно училище "Христо Смирненски" представиха художествено-историческия разказ под надслов „Щедро петричко сърце“, посветен на 100 години от Петричкия инцидент и на всички петричани, дарили средства за построяването на училищна сграда. Разказът е част от програмата „Безгранична памет“, подготвена от Исторически музей – Петрич и Четвърто основно училище „Христо Смирненски“.
Кметът на община Петрич Димитър Бръчков честити навършването на 100 години свобода, достойнство, чест и определи художествено-историческия разказ като сложна компилация от исторически данни и събития, облечени в чиста детска емоционалност. 
Директорът на Четвърто основно училище "Христо Смирненски" Елена Димитрова каза, че разказът е признание към паметта на всички петричани, които са дали живота си и са дарили парите си, за да построят Четвърто основно училище. Тя отбеляза, че възпитаниците на учебното заведение са настанени в една прекрасна учебна сграда, благодарение на реализиран от община Петрич проект. 
Историята разказва, че точно преди 100 г., през есента на 1925 г., България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в района на Петрич от 19 до 29 октомври 1925г. и привличат вниманието на световната общественост, остават в историята под името „Петрички инцидент“.
На 19 октомври 1925 г. на граничен пост № 1 при прохода Демир капия в планината Беласица гръцки граничар влиза на българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничен патрул. Избухва престрелка между двете страни. Така започва една необявена война, която остава в историята под името „Петрички инцидент”.
Гръцкият авторитарен министър-председател генерал Теодорос Пангалос използва инцидента и заповядва на 22 октомври 1925 г. една гръцка дивизия да нахлуе в България, без да е обявена война. Гърците окупират десет български села, като достигат до покрайнините на град Петрич. Министърът на войната генерал Иван Вълков изпраща подкрепления в зоната на конфликта, но заповядва „да не се оказва сериозна съпротива” с цел мирното му уреждане.
Основната тежест на гръцкото нападение пада върху местното население, организирано от Спомагателната организация на ВМРО и малобройната погранична стража. Формиран е кризисен щаб начело с войводата Георги Въндев. Щабът съгласува действията си с българските погранични власти и организира местната отбрана. По левия бряг на Струма ръководството на четите на ВМРО е поето от Зисо Попов. 
Правителството в София реагира тактично, разчитайки не на военно, а на дипломатическо решение. То незабавно сезира Съвета на Обществото на народите в Женева с вербална нота, в която се настоява за извънредна сесия. На свиканата сесия е назначена Анкетна комисия, която да разследва конфликта. Докладът на Анкетната комисия категорично признава Гърция за виновна и констатира, че от 22 до 28 октомври 1925 г. нейната армия води военни действия на българска територия. Гръцката страна е заклеймена като агресор и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер. 
Гръцкото нашествие предизвиква бежанска вълна, но точната цифра на броя на бежанците от района на конфликта не е установена. Според кореспондента на британския вестник „Таймс” числеността на търсещите убежище в близките градове и околните им села възлиза на 10-15 хиляди души. Според други източници те са седем хиляди, а според трети десет хиляди души. След изтеглянето си, гръцките войски оставят след себе си десет опожарени и разграбени села.
Безкрайно тежки са понесените човешки и материални загуби. Съгласно заключителния протокол на Анкетната комисия, назначена от българското правителство, убитите са общо 14 души, плюс починалия по-късно от раните си офицер. Към тази цифра следва да се добавят и четиримата мирни жители (един мъж и три деца) от с. Габрене, убити от гръцка чета по време на конфликта. Т.е. реалната цифра на убитите е 19 души: един офицер и четирима войници, четирима доброволци милиционери и десет местни жители. Комисията констатира и едно безследно изчезнало дете. Окончателният брой на ранените възлиза общо на 22-ма души – четирима войници (без починалия от раните си офицер), девет доброволци милиционери и девет местни жители.
Част от репарациите са отпуснати на защитниците като лично обезщетение. Те се отказват от полагащите им се суми и ги даряват за построяването на сграда на петричката гимназия, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва през лятото на 1926 г. Парите свършват, без да е завършена постройката. Тогава жителите на Петрич се самооблагат. През есента на 1929 г. новата сграда на гимназия е открита. 
На 31 октомври 1937 г. по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт в града е открит паметникът „Загинали за родината”. Върху една от мемориалните му плочи са изписани имената на загиналите военни и доброволци в събитията от октомври 1925 г.