Отец Николай говори за притчата за талантите и за св. мъченик Евстатий-Плакида в проповедта си в шуменския храм "Св. пророк Илия"

Отец Николай говори за притчата за талантите от Евангелието на Матей и за св. мъченик Евстатий-Плакида в проповедта си в храма „Св. пророк Илия“ в шуменския кв. „Дивдядово“.
Той води неделната служба там и коментира, че притчата стряска най-много онези, които говорят за социална справедливост, и онези, които в Христос виждат някакъв протокомунистически водач. Свещеникът припомни, че думата „талант“, която днес има друго значение, в Античността е мяра за сребро. „Пет таланта са около 150 килограма сребро — едно цяло състояние. Притчата всъщност ни показва, че всичко онова, което имаме, го имаме от Бога и че от нас се иска да надградим онова, което е природно, което смятаме, че имаме от само себе си“, отбеляза той.
„Трябва онова, което е дар словесен, да бъде преумножено в името на онзи Бог, който е самото слово. За да можем да преумножим онова, което имаме, трябва да имаме и една трезва мисъл, едно чувство за реалност, чрез което тези реалности да бъдат наистина преумножени както за слава Божия, така и за наша полза“, допълни отец Николай.
„Давам си сметка, че всяка една притча може да бъде тълкувана превратно. Добре е да видим как църковните отци тълкуват Писанието, така че едно трябва да бъде тълкувано буквално, друго — алегорично, трето трябва да бъде тълкувано и по двата начина едновременно. По тази причина човек не бива да си измисля тълкувания с лека и широка ръка“, подчерта свещеникът.
Той поясни, че притчата се нуждае от по-детайлно тълкувание. „Мнозина от вас знаят, че от старогръцката дума „талант“ се появява в езика старонемската дума „талер“ и съвременната английска дума „долар“. Тоест това си е мяра за пари. Може би именно поради тази причина в протестантската култура поне от осемнадесети век битува схващането, че колкото по-богат е човек, толкова е по-благословен. Това е така наречената „просперитарна теория“, за която Макс Вебер пише цяла книга „Протестантската етика и духът на капитализма“. Тогава, питаме се ние, като прости българи, как да тълкуваме Христовите думи, че трябва да зарежем всичко, да вземем кръста си и да последваме Христос. Как да тълкуваме думите „блажени нищите, блажени плачещите, блажени гладните и жадните“? Сякаш има огромна пропаст между онзи Бог, който иска от нас да бъдем колкото се може по-богати, да направим петте таланти 10, десетте — двадесет, двадесетте — четиридесет и така до безкрайност, и онзи Бог, който иска да бъдем смирени, кротки, тихи и бедни“, каза още свещеникът.
По думите му талантите трябва да ги тълкуваме не само в количествен план, но и в символичен смисъл. „Трябва да ги християнизираме така, че онова, което изглежда естествено, да стане свръхестествено“, посочи той. „Един и същи талант може да бъде със знак минус, но може да сложиш два минуса на кръст и да направиш плюс“, допълни отец Николай. „Цялото знание, което е без Христос, може да бъде ужасно мрачно и мракобесно, потисническо и злокобно. И обратно, не е необходимо да имаме поглед по-силен от слънцето, необходимо е да имаме волята да запалим свещичка и тя да осветли тъмнината на нашата мрачна душевна стая“, коментира свещеникът.
Св. Евстатий-Плакида е бил много любим светец през Възраждането, каза в проповедта си отец Николай. „Неговото житие показва перипетии, от които всеки възрожденски читател се нуждае. Тоест един човек, който е богат, аристократичен, знатен сенатор, велик военачалник, след това, когато става ясно, че християните трябва да бъдат в немилост, се отказва от властта си, отива в Египет, губи всичко. По-късно, по времето на император Траян, се връща в армията, побеждава даките, става отново велик съветник на императора и така в тези обрати на живота възрожденецът е виждал, че чудовищното лесно става чудно, но и обратно — чудното бързо се превръща в нещо чудовищно и че вървим ли право пред себе си, няма да стигнем много далеч, защото важен е не нашият път, а Божият, който проправя нашите стъпки напред и нагоре“, отбеляза православният свещеник и допълни, че според него българската модерна литература започва с преписването на ръка на житието на св. Евстатий-Плакида от Петко Славейков.
Както БТА съобщи, днес Българската православна църква чества паметта на св. мъченик Евстатий-Плакида и на семейството му. Евстатий бил уважаван военачалник в римската армия по времето на император Траян и се казвал Плакида. Той стигнал до християнската вяра по чудесен начин. Когато веднъж бил на лов за елен, Плакида видял кръст между рогата на животното и чул глас, който го призовавал към истинската вяра в Христос, пострадалия на кръста Спасител. Така Плакида повярвал и се кръстил с името Евстатий, което означава „здрав, непоклатим“. Също повярвали и се кръстили съпругата му Татяна, която се нарекла Теописта, т.е. вярна на Бога, както и двете им деца Агапий и Теопист.