Парламентарната комисия по външна политика прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., като проекта подкрепиха девет от членовете на комисията, "против" бяха петима, нямаше "въздържал се". Параметрите на бюджета бяха представени от заместник-министъра на външните работи Иванка Ташева.
Тя посочи, че проектът е изготвен в условията на две основни предизвикателства – усложняващата се международна среда и необходимостта от по-голяма финансова дисциплина. По думите ѝ бюджетът представлява баланс между необходимото и възможното. Основните приоритети са укрепването на дипломатическата служба, подобряването на условията на труд на служителите в страната и задграничните представителства, подкрепата за българските граждани зад граница и утвърждаването на България като надежден партньор в рамките на Европейския съюз, международните организации и икономическото сътрудничество.
Ташева отбеляза, че разходната част на бюджета се увеличава с 24,2 млн. евро, но уточни, че това не е свободен ресурс, а резултат от конкретни решения, свързани с персонала, международните ангажименти и функционирането на дипломатическата служба. Целта, по думите ѝ, не е механично намаляване на разходите, а по-ефективното им управление, така че всяко евро от държавния бюджет да носи максимална полза за държавата и гражданите.
Сред основните акценти в бюджета тя открои увеличението на средствата за международните финансови ангажименти на България, финансирането на програмите за българските общности зад граница и необходимостта от дългосрочно решение на въпроса с възнагражденията в дипломатическата служба.
Народният представител от ГЕРБ Георг Георгиев заяви, че парламентарната му група няма да подкрепи проекта на бюджета. По думите му той не решава дългогодишните проблеми с недофинансирането на дипломатическата служба и не осигурява достатъчно средства за персонала, консулските служби и поддръжката на задграничните представителства.
В изказването си Ангел Георгиев от „Възраждане“ също заяви, че парламентарната група няма да подкрепи предложения бюджет на Министерството на външните работи, тъй като според него той не осигурява необходимите средства за изпълнение на политиките на ведомството.
По време на обсъждането първи въпрос отправи депутатът Ангел Георгиев, който поиска информация за средствата, предвидени за помощ за Украйна, както и за финансирането на програмата за подкрепа на българските общности в чужбина.
В отговор Ташева съобщи, че за 2026 г. са планирани 16,95 млн. евро за участието на България в механизма за предоставяне на военно оборудване за Украйна съгласно решение на Министерския съвет. Тя уточни, че сумата представлява левовата равностойност на 20 млн. щатски долара, като в нея е включена и курсовата разлика.
По отношение на програмата за подкрепа на българските общности в чужбина заместник-министърът припомни, че през 2025 г. е приета нова четиригодишна програма. За 2026 г. по нея са предвидени 750 хил. евро, като средствата постепенно ще нараснат до минимум 2,5 млн. евро през 2029 г.
След това народният представител Георг Георгиев постави въпроси, свързани с евентуално закриване на дипломатически представителства, доходите на служителите, кадровото обезпечаване на консулските служби и изпълнението на ангажиментите на България след присъединяването към Шенген.
Ташева заяви, че към момента не се предвижда закриване на български дипломатически представителства. Тя обаче предупреди, че подобна възможност би могла да възникне при евентуално допълнително намаляване на бюджета на Министерството на външните работи. По думите ѝ запазването на доходите на служителите остава основен приоритет за ръководството на министерството.
Заместник-министърът отбеляза, че присъединяването на България към Шенген е довело до значително увеличение на интереса към издаването на шенгенски визи и съответно до по-голямо натоварване на консулските служби.
Тя посочи, че в момента около 300 служители обслужват дейността на 75 консулски служби. От тях приблизително 100 са командировани консулски служители, около 70 са административно-технически служители, 77 са местни служители, а 60 са помощен персонал.
Най-силно засегнати от увеличения брой заявления за визи са консулските служби в Турция – в Истанбул, Одрин, Анкара и Бурса, каза Ташева.
По думите ѝ анализ на дирекция "Консулски отношения" показва необходимост от командироването на още 36 служители в 28 консулски служби. По разчети на министерството това би струвало близо 3,7 млн. евро годишно, но средствата не са осигурени в проекта за бюджет за 2026 г.
Ташева съобщи още, че е проведена конкурсна процедура, при която са определени 16 консулски служители, но назначаването им зависи от осигуряването на необходимото финансиране.
Според нея необходимостта от назначаването на допълнителните 36 служители съответства и на препоръките от първата периодична оценка на Европейската комисия за изпълнението на правилата на Шенген, извършена през ноември 2025 г. Тя подчерта, че тези препоръки са задължителни за изпълнение.