Парламентът отхвърли законопроект на „Възраждане“, свързан с използването на технологии в сферата на киберсигурността

Със 132 гласа „против“ и 11 „въздържал се“ парламентът отхвърли законопроекта за промени в Закона за киберсигурността, предложени от „Възраждане“. Подкрепи ги само групата на вносителите (10 гласа). Срещу текстовете бяха от „Прогресивна България“ (ПБ), ДПС и „Демократична България“ (ДБ), както и един депутат от ГЕРБ-СДС. Въздържаха се групите на ГЕРБ-СДС и един народен представител от „Продължаваме промяната“.
Вносителите предлагаха създаване на нова разпоредба, която предвижда, когато е установен висок риск за киберсигурността, субектите, които работят с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), да предприемат необходимите действия за неговото ограничаване в срок, определен с акт на Министерския съвет, съобразен с естеството и степента на риска. 
В действащия закон е предвидено въз основа на предоставената информация Съветът по киберсигурността да изготвя мотивирано предложение до Министерския съвет за приемане на постановление за ограничаване използването на конкретни технологии или на критични вериги за доставка на ИКТ услуги и ИКТ продукти, доколкото с това не се засягат императивни разпоредби на правото на Европейския съюз или на действащото българско законодателство и не се влиза в противоречие с координираните оценки на риска в рамките на Европейския съюз.
В условията на ускорена дигитализация и нарастваща зависимост от ИКТ действащата уредба, която допуска широко ограничаване на използването на технологии, създава предпоставки за регулаторна несигурност, повишени разходи за бизнеса и риск от ограничаване конкуренцията и иновациите, мотивират предложените промени от „Възраждане“. Това, според тях налага преминаване към по-гъвкав и съвременен подход, основан на оценка и управление на риска, който позволява пропорционални мерки в зависимост от конкретните обстоятелства. В този контекст ограничаването или преустановяването на определени технологии се предвижда единствено като крайна мярка, която да се прилага само при доказан висок риск за националната сигурност.
Георги Григоров от ПБ посочи, че няма да подкрепят законопроекта. Искате да премахнете единствената гаранция за България, че ще може да гарантира своята дигитална автономност, каза той. С текстовете се предлага създаването на нова алинея в чл. 27 като основната промяна е премахването на най-силната мярка, дадена като възможност от евродиректива, посочи депутатът. Според ПБ законопроектът отслабва нашата киберсигурност.
В отговор Цончо Ганев от „Възраждане“ обясни, че ясно се въвежда задължителна оценка от Съвета по сигурност и при установен риск се вземат пропорционални мерки, така няма всички да са под общ знаменател. В момента, по думите му, се ощетява българският бизнес и интереси, премахва се възможността китайски компании да продават оборудване в България. 
Бизнесът беше категоричен, че им струва над 2 млрд. да сменят оборудването, което съществува, като по-голяма част от него е доставено от китайски компании, изтъкна Ганев. В същото време, отбеляза той, управляващите декларират на срещи, че ще поставят на нов етап отношенията ни с Китай, ще ги затоплят. Отхвърляйки законопроекта, ограничавате китайските инвестиции у нас, най-вече в телекомуникационния сектор, посочи Ганев.
Изумително е как от трибуната на българския парламент се излиза и се лее лобизъм в полза на една-две китайски компании, коментира Божидар Божанов от „Демократична България“. Китайските компании имат интерес да си продават оборудването, това не е инвестиция, целта на евродирективата е да ограничат рисковете, подчерта той.