Парламентът прие на първо четене промени в ГПК относно защитата на журналисти при т.нар. дела шамари

Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесени от Министерския съвет. Със законопроекта се въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.
Става въпрос за т.нар. дела шамари (SLAPP – стратегически дела срещу публично участие), като характерно за тези производства е, че използването на съдебния процес преследва цел, различна от защита на накърненото право, чрез продължителността на производството, разходите, и така може да бъде упражнен репутационен или икономически натиск върху ответника, обясни министърът на правосъдието Николай Найденов. Предвидената защита не е насочена само към журналисти, медии, а обхваща всички, които упражняват свободата на изразяване и информация, изтъкна той. В резултат на промените се очаква да бъде осигурена по-добра защита на журналисти, защитници на правата на човека, научната общност, каза министърът.  
Законопроектът предвижда създаването на специална глава в ГПК и специални правила относно производствата поради публичното участие на ответника. Дадена е дефиниция за „публично участие“, обхващаща изявления и дейности при упражняване на свободата на изразяване и информация, свободата на изкуствата и науката, както и свободата на събранията и сдруженията, когато се отнасят до въпрос от обществен интерес.
Предлага се създаването на процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника. Предвидена е възможност съдът служебно да събира доказателства, както и организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. За ограничаване на икономическия натиск върху ответника се предлага обезпечение на иска да не се допуска без убедителни писмени доказателства, като същевременно се въвежда възможност ответникът да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски. Предлага се и безплатна адвокатска помощ на ответника.
Промените в ГПК бяха одобрени на първо четене със 173 гласа „за“ от „Прогресивна България“, ГЕРБ – СДС, ДПС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ и деветима въздържали се от „Възраждане“.
Стефан Арсов (ГЕРБ – СДС) посочи, че не всеки иск срещу журналист е „шамар“ и не всеки спор между гражданин и медия е цензура. Ще гласуваме „за“ законопроекта, не за да дадем привилегия на някого, а да гарантираме, че съдебният процес ще остане инструмент за защита на правата, а не за сплашване, заяви той.
Петър Петров („Възраждане“) отбеляза, че не за първи път европейска директива се използва за промени, които излизат извън приложното ѝ поле. Според него всяко ограничение на правата на ищците трябва да бъде мотивирано. Трябва да се защитава свободата на изразяване, но трябва да се гарантират и правата на страните, посочи Петров. Според него с тази нова процедура процесът няма да е равнопоставен за страните. Затова той каза, че „Възраждане“ няма да подкрепи законопроекта на първо четене, и поиска по-дълъг срок за предложения за второ четене. 
Николета Тодорова от „Прогресивна България“ (ПБ) обясни, че приложното поле на директивата обхваща граждански и търговски дела с трансграничен интерес, но позволява и Европейската комисия препоръчва да бъдат въведени сходни гаранции и за вътрешните дела.  
Любен Иванов от „Демократична България“ (ДБ) заяви, че от ДБ ще подкрепят измененията, защото обществото изисква една такава процедура и такъв законопроект. Свидетели сме за иск от 1 млн. лева срещу „Медиапул“ и дела на кметове срещу журналисти и общественици, даде пример той. Не може българският журналист да бъде защитаван при дела с трансграничен ефект, а да не бъде защитаван във вътрешни дела, посочи още Иванов.  
Велислав Величков („Продължаваме промяната“) коментира, че този закон е закъснял, и отбеляза, че съдопроизводството е започнало да се използва за ограничаване на свободата на словото. Трябва да осигурим приоритетна и адекватна защита на ответника при такива производства, за да не стане така, когато искът бъде отхвърлен, той вече да е престанал да работи или да се страхува да изрази мнение, посочи той. Величков изрази притеснения от възможността съдът служебно да установява обстоятелства и да събира доказателства и от безплатната адвокатска помощ за всички ответници.
Председателят на Комисията по правни въпроси Янка Тянкова (ПБ) изрази изумление от изразените толкова много критични бележки по един законопроект, който най-сетне стига до пленарната зала. Той посочи, че по този закон е работено три години.  
В заключение министър Найденов също акцентира върху усилията години назад законопроектът да бъде създаден. Това беше една щафета, която беше предавана, и сега сме на прага да пресечем финалната линия, посочи той. Найденов отбеляза, че срокът за транспониране на директивата вече е изтекъл. Законопроектът излиза извън границите на директивата и това е съзнателно, той е намерил баланса между правата на страните в едно гражданско производство и защитата на свободата на словото, заяви министърът. Той посочи, че служебното начало не е чуждо на гражданския процес. Не е вярно, че се предвижда безплатна правна помощ. Има възможност адвокатът да оказва такава, но не чрез механизмите на бюрото за правна помощ и не чрез заплащането ѝ. Както един адвокат може безплатно да защитава своите роднини, така може да защитава и ответниците по тези дела, добави той.