Пет възпоменателни монети, посветени на Априлското въстание, е пуснала в обращение досега Българската народна банка (БНБ), на 20 април предстои шеста - за 150-годишнината от героичната епопея от 1876 г., съобщиха за БТА от централната банка.
През 1976 г. са пуснати в обращение едновременно три монети с номинална стойност 1, 2 и 5 лева по повод на 100-годишнината от Априлското въстание. През 1981 г. като част от серията „1300 години България” е емитирана медно-никелова монета „Оборище” с номинална стойност 2 лева, а през 2016 г. е пусната в обращение сребърната монета „140 години от Априлското въстание“, казаха от БНБ.
Новата колекционерска монета "150 години от Априлското въстание" е сребърна, с номинална стойност от 10 евро. На лицевата й страна е изобразен мостът на първата пушка в Копривщица, а на обратната страна - революционното знаме с надпис „Свобода или смърть“ и лъв с корона, като под него е изписана годината „1876“ с лаврови клонки.
Какви са възпоменателните монети, посветени на Априлското въстание, отсечени досега
На монетата от 1 лев, отпечатана през 1976 г., са изобразени кама и пищов и над тях на два реда надпис „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. На гурта на монетата има вдлъбнат текст „БУНТ • БУНТ • НА ОРЪЖИЕ”.
На юбилейната монета от 2 лева е Иван Боримечката, който в дясната си ръка държи пушка, на фона на черешовото топче.
На възпоменателната монета от 5 лева е образът на Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня), която в дясната си ръка държи сабя, а в лявата – знаме, а на гурта на монетата има вдлъбнат текст „ДА ЖИВЕЙ, ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРИЯ“.
На монетата от 1981 г. е изобразен паметникът от местността „Оборище” край Панагюрище. Над него във венец е разположено числото „20” и надписи на три реда: „1876 г.”, „АПРИЛЪ” и „ОБОРИЩЕ”, а отстрани на паметника има стилизирани флорални мотиви.
Емитираната през 2016 г. сребърна монета за 140-годишнината от Априлското въстание е с номинал от 10 лева. На нея е изобразена Хвърковатата чета на Бенковски, според справка на сайта на БНБ.
Кога са отсечени първите български възпоменателни монети
Първите възпоменателни монети, днес наричани колекционерски, са отсечени през 1965 г. по времето на социализма и са включени в серии „1100 години славянска писменост” и „Георги Димитров”, с номинална стойност 2, 5, 10 и 20 лева и с проба 900/1000. Първите два номинала монети са от сребро, а вторите от злато. Те са отсечени в Българския монетен двор, създаден през 1952 г. Проектите са на художниците Александър Поплилов и Иван Мандов, казаха от БНБ на запитване от БТА.
Първите емисии монети, предназначени за колекциониране са в изключително големи тиражи, за да може по-лесно и трайно да се превърне в масово хоби. В периода от края на 60-те до началото на 90-те години са емитирани само две златни монети, а за другите са използвани медно-никелова сплав или сребро с по-ниски проби, за да бъдат по-евтини и лесно достъпни. Годината 1981-ва трябва да бъде отбелязана като връх на видовете и количествата монети, пуснати в обращение по повод на тържествата за ознаменуване на 1300-годишнината на българската държава и налагащата се богата културно-историческа тематика върху монетите, отбелязаха от централната банка.
През 1988 г. България се включва в международни монетни програми – спортна, екологична и историческа. За своята 147-годишна история БНБ организира производството, емитирането и пускането в обращение на над 600 вида монети, от които над 300 са за колекционерски цели. Всички тези монети са били законно платежно средство, посочиха от банката.
Монетите, които са за колекционерски цели, се произвеждат при специални условия и хигиена на производствения процес и работните помещения. Качеството им е изключително високо – висше, „мат-гланц”. Затова, след началото на 90-те години на миналия век, при пускането им в паричното обращение те не се разпространяват по номиналната им стойност, а се продават на значително по-висока цена, предвид и лимитирания им тираж, отбелязаха от БНБ.
Правила за пускане в обращение на възпоменателни монети от 2 евро
Възпоменателни монети от 2 евро, според европейските правила, могат да се емитират до два пъти годишно, освен в случаите, в които дизайнът е общ за всички държави-членки. Всички възпоменателни монети от 2 евро са законно платежно средство във всяка страна от еврозоната. В монетната програма за 2026 г. е предвидено емитирането на възпоменателна монета от 2 евро през втората половина на годината на тема „Българската азбука“. В момента текат процедури по избор на проект за националната страна на монетата, съгласуване и одобрение на нейния дизайн, посочиха от централната ни банка. В предварителната монетна програма на БНБ за 2027 г. и 2028 г. е предвидено да бъдат емитирани възпоменателни монети от 2 евро, посветени на българската роза и на Софийския университет.
Какъв е интересът към българските възпоменателни монети
В последните години се радваме отново на големия интерес към българските монети, а след приемането ни в еврозоната се увеличи значително и броят на чуждестранните колекционери, които купуват български монети или стари емисии български банкноти, коментираха от финансовата институция.
Като едни от най-интересните монети за колекциониране са смятани първите български златни монети, които са посветени и на конкретно историческо събитие. Това са златните монети от Третата българска държава от времето на цар Фердинанд, отсечени през 1912 г., които са с номинална стойност 20 и 100 лева. Те са били предназначени да се отбележи Независимостта на България и превръщането й в царство, като датата 22 септември 1908 г. знаково е изписана върху тях. Монетите са от злато с проба 900/1000 и са отсечени в Кремниц, някогашна Австро-Унгария по проект на художника Рудолф Маршал. Тези монети не са били насочени за колекциониране, а са били използвани в обикновеното парично обращение на Царство България.
Популярни сред колекционерите са двете сребърни монети, известни под названието „пиефорт“, т.е. с удвоено тегло спрямо първия вариант на монетата - „Международна година на детето“, емисия 1979 г., и „100 години Народен театър“, емисия 2004 г. Други монети, които са изключително бързо реализирани на пазара и се радват на много голям интерес и до днес, са двете златни монети „Св. Георги Победоносец“. Последната атрактивна, но и най-скъпата монета, е златната монета „Паисий Хилендарски“ от 2022 година.
Много търсени са и монетите от сериите „Български църкви и манастири“, „Средновековни български владетели“. Възражда се една позабравена тематика – екологичната, с предвижданата за 2028 г. сребърна монета „Бухал“, посочиха от БНБ.
Кога за първи път се появяват образите на исторически личности върху българските монети и банкноти
Първите портретни изображения на конкретни исторически личности върху български банкноти са образите на Христо Ботев и цар Борис III от банкнотата от 5000 лева, емисия 1924 г. Преди това е имало изображения на хора, но те не са конкретни исторически личности, а по-скоро стилизирани образи, свързани предимно с българското земеделие. Първият образ е върху монетите от 1891 г. на княз Фердинанд в качеството му на държавен глава – каквато е практиката при монархиите. А иначе първи портретни изображения на исторически личности са образите на св.св. Кирил и Методий и Георги Димитров от монетите, емисия 1965 г., разказаха от БНБ.
Кои са най-ценните монети или банкноти в музейната експозиция на БНБ
Постоянната експозиция на музейната сбирка представя историята на парите по днешните български земи и включва изключителни екземпляри от античността, средновековието и по-нови времена. Много е трудно да се определи една единствена монета или банкнота като най-ценна, коментираха от БНБ. Сред най-ценните експонати са тетрастатерът на дероните, който тежи почти 40 грама и е направен от чисто сребро, златната монета на римския император Проб и златната монета на византийската императрица Ирина. В експозицията има и няколко изключително редки банкноти от по-старите български емисии, съхраняват се и проекти за български банкноти и монети, някои от които дори са нереализирани, разказаха от банката.