Министерският съвет одобри проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предлага ограничаване на връщането на дела, по-бързо отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителните актове и разширяване на възможностите за ускоряване на наказателните производства. Това съобщиха от правителствената пресслужба.
Предложените изменения целят да преодолеят процесуални пречки и забавяния, които възпрепятстват разглеждането на наказателните дела в разумен срок, като акцентът се поставя върху решаването им по същество, вместо върху връщането им за отстраняване на формални пропуски.
С измененията се предлага очевидни фактически грешки в обвинителния акт, като неправилно изписано име на подсъдимия, грешка в ЕГН или техническа неточност в правната квалификация, да могат да бъдат отстранявани устно от прокурора в разпоредителното или в съдебното заседание на първа инстанция, без делото да се връща в досъдебната фаза.
Законопроектът разширява и основанията за ускоряване на наказателните производства. Предвижда се да може да се иска ускоряване и когато съдът не извършва процесуални действия в разумен срок без уважителна причина. При преценката за забавяне ще се вземат предвид действия като насрочването на делото, призоваването на участниците и изготвянето на мотивите.
Предлага се още електронното връчване на призовки и книжа да бъде въведено и в досъдебното производство, като такава възможност досега съществуваше основно в съдебната фаза.
С проекта се урежда и въпросът с непотърсените веществени доказателства. Предвижда се те да се отнемат в полза на държавата, когато правоимащите лица не бъдат открити на посочения от тях адрес в едногодишен срок, не ги потърсят в рамките на една година след уведомяването им или изрично се откажат от тях.
Предвиждат се и промени, свързани с уведомяването на наследниците на починали пострадали. Когато те не могат да бъдат открити в разумен срок, съобщение ще се публикува в общината, района или кметството по последния им известен адрес, както и в „Държавен вестник“. След изтичането на 14 дни от публикуването процедурата ще се счита за изпълнена.
Законопроектът ограничава и случаите, в които съдът може да връща делото на прокурора. Това ще бъде допустимо, когато новите фактически положения изключват приложението на разпоредбите за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В останалите случаи, когато новите факти сочат същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, съдът ще може сам да приложи новата правна квалификация, без да връща делото на прокуратурата.
БТА припомня, че в началото на юли бяха обнародвани в „Държавен вестник“ промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които уреждат избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС) и Инспекторат към ВСС, детайлизират правомощията на съвета с отдавна изтекъл мандат, както и избора на и.ф. ръководители на съда, прокуратурата и др.