Премиерата на спектакъла „Бал с маски“ слага финал на 17-ото издание на форума „Опера в Летния театър“ във Варна

Премиерата на спектакъла „Бал с маски“ слага днес в 21:00 ч. финал на 17-ото издание на форума „Опера в Летния театър“, организиран от Варненската държавна опера.
Произведението на Джузепе Верди дирижира маестро Павел Балев, режисурата е на Нина Найденова, хореографията - на Анна Пампулова, сценографията и костюмите - на Мира Каланова, която за първи път работи по оперно заглавие. 
В главната роля на Амелия ще влезе сопраното Йоана Железчева, която заменя титулярката Красимира Стоянова поради заболяване, информират от оперния театър. Рикардо изпълнява солистът на Миланската Скала Франческо Мели. Като Ренато публиката ще види баритона Свилен Николов, Оскар е сопраното Ирина Жекова, партията на Улрика изпълнява солистката на Софийска опера - мецосопраното Гергана Русекова.
Либретото е базирано на реални исторически факти около показното убийство на шведския крал Густав Трети по време на бал и вплита драматична история за любов, предателство и политически интриги. Както БТА писа, режисьорката Нина Найденова изтъква, че е любопитно да се види днес тази опера на Верди по драмата на Йожен Скриб, защото е отражение на действителността ни. В нея изкуство и политика се сблъскват ярко, преплетени със силната лична драма на морала. 
Найденова припомня, че Верди композира „Бал с маски“ в бурни политически времена. Цензурата изисква той да премахне убийството на владетеля, да промени мястото на действието и да смени имената на персонажите, защото убийството на монарх е тема, която през 50-те години на XVIII век е била политически взривоопасна. Композиторът прави някои промени, но не приема изцяло наложените му забрани.  
Густав Трети е останал в историята те само с показното му убийство, но и с това, че е бил един от най-големите меценати на изкуството за времето си, човек на перото, прокарал идеите на Просвещението. Превърнал е двора на монархията в културен център, а изкуството - в държавна политика. Този просветен абсолютизъм обаче е разгневил политическата класа и членовете на парламента се обединяват в заговор за показно убийство, извършено в оперния театър, който кралят сам е построил. Според Нина Найденова балът с маски се превръща в метафора за вечната двуполюсност в тълкуването на смисъла на живота – през неговата театралност или реалистична болезненост, през изкуството или политиката и интересите на силните на деня. 
В своята режисьорска интерпретация тя обединява темите в един сценичен разказ за драмата на морала и почтеността, тъй като счита за вечно актуална силата да простиш и да надвиеш обсебващата те страст. Смята, че Верди налага свой гениален код към ситуацията в посока баланс между политиката и личното, имплантирайки в политическата алегория ансамблови сцени, които разкриват най-интимните и най-мощните човешки вълнения за силата на страстта, за приятелството и за прошката. Прошката обединява персонажите, надскача и изтрива темата за властта и надмощието. 
В музикалната тематичност на „Бал с маски“ ясно са очертани две теми - на заговорниците и на привържениците на управника, казва още режисьорката. По думите на диригента Павел Балев музиката в операта е изключително изразителна, а при поставянето ѝ се търси красотата в пеенето и разкриването на контрастите, които да създават емоционална наситеност и напрежение. 
Спектакълът е копродукция с Пловдивската държавна опера и е съвместен проект с Международния музикален фестивал (ММФ) „Варненско лято“. С него се отбелязва 70-годишнината от първото представяне на това заглавие на оперната сцена във Варна. „Бал с маски“ през 1956 г. е дело на диригента Емил Главанаков, режисьора Николай Николов, художника Мариана Попова, хореографа Пенка Стойчева и е с участието на певците Тодор Костов (Рикардо), Михаил Зидаров (Ренато) и Лиляна Анастасова (Амелия).