Приемната грижа дава на децата, които се нуждаят от закрила, сигурност, спокойствие, любов и възможност за нормално ежедневие, а за развитието ѝ са необходими повече мотивирани приемни семейства, професионална подкрепа и устойчив ангажимент на държавата. Около това се обединиха участниците в дискусия, посветена на приемната грижа, в Националния пресклуб на БТА в Ямбол.
Ямболска област е сред петте в страната с под 30 приемни семейства, каза Жаклин Плочева – главен експерт в отдел „Закрила на детето“ в Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ и координатор по проекта за приемната грижа. В региона те са 21, като има нужда от повече семейства за най-малките деца, за тийнейджъри, както и за деца с поведенчески, емоционални или социални затруднения и деца с увреждания. „Приемните семейства не са сами в това начинание. Има специалисти, които ги подкрепят, консултират и им оказват съдействие във всеки един момент“, подчерта Плочева.
Приемната грижа трябва да стане държавна социална услуга и държавна делегирана дейност, а не да се развива единствено на проектен принцип, смята Гергана Кръстева – началник на областния екип по приемна грижа в Ямбол. Според нея е необходимо трайно да бъде уреден статутът ѝ като мярка за закрила. „Абсолютно логично е между приемния родител и приемното дете да се зародят и любов, и емпатия, и привързаност“, каза Кръстева, като отбеляза необходимостта професионалната грижа да върви ръка за ръка с отговорността към най-добрия интерес на детето.
За необходимостта от по-ясни критерии при оценяването на кандидатите за приемни родители призова Кремена Димитрова – социален работник в областния екип по приемна грижа в Ямбол. Тя работи в община Елхово, където приемните семейства са изградили общност, в която се подкрепят и си помагат. „Трябва да преценим дали са годни, дали имат капацитет. Понякога виждам, че някои няма да се справят. Но аз нямам база, върху която да стъпя и да се обоснова“, посочи Димитрова.
Доверието между социалните работници и приемните родители е сред ключовите условия за добрата работа, каза Димитър Йовчев – социален работник в областния екип по приемна грижа в Ямбол. „С приемните родители сме създали един добър начин на общуване и комуникация. Работим изключително добре с тях, имаме доверие един към друг“, посочи той. Йовчев подчерта и че приемната грижа изисква 24-часова ангажираност, но не бива да се възприема като път към осиновяване.
Любовта е в основата на приемната грижа, каза Иваничка Стойкова – професионален приемен родител от Ямбол, която вече шест години отваря дома си за деца. „Ако ти не му дадеш любов, ти не си вършиш работата. Грижата да го нахраниш, да смениш памперс, да го изкъпеш, да го разходиш – така може и с кученце. Но това са човешки същества“, сподели тя. По думите ѝ привързването е неизбежно, но най-важното остава детето да получи сигурност и възможност да продължи живота си в подходящо семейство.
Същия човешки аспект на приемната грижа открои и Рада Даверова – професионален приемен родител от Ямбол от 2025 г. За нея най-голямото удовлетворение е щастливият край за детето, включително когато то се върне при биологичните си родители. „Детето идва със своите емоции – с радостите, болката и тъгата си. Любовта е основен фактор, от който има нужда едно дете“, каза Даверова във видеорепортаж, подготвен от екип на БТА и представен по време на дикусията.
Дискусията в Ямбол е част от съвместната национална инициатива „Приеми ме“ на БТА, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане. Чрез поредица от срещи в пресклубовете на БТА в цялата страна инициативата цели да направи приемната грижа по-разпознаваема, да даде глас на хората, които вече са избрали тази кауза, и да насърчи повече семейства да научат как могат да помогнат.
Инициативата „Приеми ме“ е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея социални работници, общински служители, приемни родители и др. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.