Приемната грижа дава нов шанс на децата, които по една или друга причина не могат да растат в своите биологични семейства. Това каза за БТА Виолета Николова – начален учител във видинско училище и приемен родител, която заедно със семейството си от години се грижи за деца в риск, по повод инициативата „Приеми ме“, която се реализира от БТА в партньорство с Агенцията за социално подпомагане.
По думите ѝ решението да стане приемен родител е продиктувано от желанието да помогне на деца, които имат нужда от подкрепа, обич и сигурност. Съзнавах, че имам какво да дам – много обич и топлина, сподели Николова.
Тя е приемен родител от 2017 година и определя приемната грижа като важна форма на закрила за децата, останали без възможност да бъдат отглеждани от биологичните си родители. Според нея приемните семейства предоставят не само дом и материална подкрепа, но и емоционална сигурност, която помага на децата да преодолеят трудностите и да изградят доверие към хората.
Николова подчерта значението на предварителното обучение за приемни родители. По думите ѝ то дава знания и умения за разпознаване на нуждите на децата и за осигуряване на подходяща подкрепа. Подкрепата не винаги е материална. Понякога е необходим разговор с психолог, друг път – здравни грижи. Обученията ни помагат да разберем как най-добре да отговорим на нуждите на всяко дете, каза тя.
Най-важното, което едно дете получава в приемното семейство, е обичта, смята Николова. Тя обясни, че повечето деца пристигат с натрупани трудности и недоверие, но когато срещнат загриженост и приемане, постепенно се чувстват по-уверени и спокойни.
Николова разказа, че нейният 22-годишен син също има важна роля в живота на приемните деца. Макар вече да е самостоятелен и работещ млад човек, той ги подкрепя като по-голям брат, помага им в подготовката за училище и прекарва време с тях в спортни и семейни занимания. Според нея това допринася за изграждането на спокойна и подкрепяща семейна среда. Така поддържаме комуникацията и намираме време за цялото семейство, отбеляза тя.
До момента в дома на семейството са отгледани три деца. Николова признава, че раздялата с тях е трудна, но когато е възможно, връзката продължава и след напускането на приемното семейство. С някои от децата поддържат контакт чрез срещи или онлайн разговори. Ние сме мостът между приемната грижа и новото семейство. Важно е децата да запазят добрите спомени и да знаят, че вратите ни винаги са отворени за тях, каза тя.
Сили да продължава намира в успехите на децата. Като пример посочи радостта от първите училищни постижения, първите прочетени приказки и усмивките, които съпътстват израстването им в подкрепяща семейна среда.
Според Николова обществените нагласи към приемната грижа се променят положително. По думите ѝ хората стават все по-информирани, а институциите и специалистите работят в партньорство с приемните семейства за благополучието на децата. Практиката във Видин показва значението на сътрудничеството между приемните семейства и институциите за осигуряване на качествена грижа за децата. Общите усилия са насочени към създаването на сигурна и подкрепяща среда, която да отговаря на техните потребности и да подпомага развитието им.
Към хората, които обмислят да станат приемни родители, тя отправи призив да се информират и да потърсят съдействие от компетентните институции. Не е лесно, но когато отвориш сърцето си за едно дете, винаги има място за още обич. Можете да дадете дом, увереност и нови сили на дете, което има нужда от тях, каза Виолета Николова.