По думите на Иванова една от трудностите е свързана с договорите, по които работят приемните родители и които се администрират от Община Варна като администратор на проекта. Те са граждански договори и не дават възможност за натрупване на трудов стаж и осигуряване за безработица, майчинство и други социални рискове.
Иванова обърна внимание и на размера на възнагражденията на приемните родители. Тя посочи, че те са фиксирани като процент от минималната работна заплата – 150 процента за едно дете, 160 процента за две деца и 170 процента за три деца. „По един граждански договор, ако трябва да правим сметки и изчисления, а те винаги се налагат, когато става въпрос за пари, може да си представим от това брутно възнаграждение колко се получава чисто“, коментира директорът на дирекция „Социална политика“.
Сред предизвикателствата тя посочи и достъпността и транспорта от по-малките населени места. По думите й проблем възниква, когато приемните семейства трябва да пътуват до по-голям град за медицинска грижа или за достъп до социална услуга.
Иванова каза, че наблюдава тези трудности от година и половина, откакто е администратор на проекта, и подчерта, че въпреки натоварената си работа изпълнява ангажиментите си към приемната грижа с голямо желание. „Изключително щастлива съм, че съм обвързана с този проект и, честно да кажа, колкото и да ми е натоварена работата, го върша с огромно желание, с огромна любов“, каза тя.
Иванова посочи, че познава лично част от приемните семейства, както и техните деца, и че работата с тях е „изключително емоционална“.
Дискусията в Националния пресклуб на БТА във Варна е част от националната инициатива „Приеми ме“, посветена на приемната грижа и подкрепата за децата, които не могат да растат в биологичните си семейства. Приемната грижа изисква огромно сърце и поставя редица предизвикателства.