Приемните родители сме лекарство за децата, останали без родителска грижа, но те са още по-голямо лекарство за нас, каза приемната майка Катерина Хаджиева
Тя разказа, че решението да стане приемен родител е взела през октомври 2018 година, вдъхновена от желанието синът ѝ да израсне като човек, който умее да споделя и да проявява съпричастност. Скоро след това в дома им било настанено първото приемно дете. „Чувството беше неописуемо, а емоциите, които изпита цялото ми семейство, бяха невероятни“, спомня си тя.
По думите ѝ през годините цялото семейство се е променило. Най-силно това се отразило на нейната майка, която преди това често посещавала болници и специалисти заради здравословни проблеми. „В момента, в който първото приемно дете прекрачи прага на дома ни, майка ми започна да посещава лекар единствено за профилактични прегледи. Ние сме лекарство за тези деца, но те лекуват нас – и емоционално, и физически. Правят те по-добър човек и ти дават усещането, че правиш нещо истински смислено“, разказа Хаджиева.
Най-голямото предизвикателство за всеки приемен родител е раздялата с детето, когато то се върне при биологичното си семейство или бъде осиновено, каза още тя. Според нея именно тази раздяла е доказателството, че положените грижи са изпълнили своята цел.
Катерина Хаджиева разказа, че най-ясно промяната личи в погледа на децата. В началото те са уплашени, недоверчиви и резервирани, но постепенно започват да се чувстват спокойни и защитени. „Очите им започват да блестят. Те вече знаят, че са обичани и че някой се грижи за тях“, каза тя.
Според Хаджиева най-важните неща, от които се нуждае едно дете, останало без родителска грижа, са внимание, любов и време. Според нея най-ценният подарък за приемния родител е искрената детска прегръдка. „Всяка една прегръдка е чиста и изпълнена с любов. Това е безценно“, допълни тя.
Т коментира и обществените предразсъдъци към приемните семейства. По думите ѝ най-болезнени са обвиненията, че приемните родители се грижат за деца заради финансовите средства. „Преди тези деца да дойдат при нас, техните родители и близки вече са се отказали от тях. Те идват в приемното семейство, защото имат нужда от дом и сигурност“, посочи тя.
Най-голямото признание за положения труд идва в момента, когато осиновителите благодарят на приемното семейство. „Когато чуеш: „Благодаря, че сте отгледали нашето дете“, разбираш, че всичко си е заслужавало“, каза Хаджиева.
Към хората, които обмислят да станат приемни родители, тя отправи кратък призив: „Да не го мислят, а да го направят. Това е най-доброто решение, което съм взела през живота си.“