Би трябвало да има повече приемни родители, така даваме шанс на едно дете да израсне в нормална семейна среда, каза в интервю за БТА приемният родител от Благоевград Жулиета Георгиева. „Освен това даваме шанс на себе си и на хората от семейството да станат по-добри, по-емпатични, определено това е един възход на човешката душа“, каза още приемната майка.
Жулиета Георгиева споделя за предизвикателствата в началото на този път и за резултатите години по-късно в епизод от инициативата „Приеми ме“, разказан от екип на БТА в партньорство с Агенцията за социално подпомагане.
Началото на приемната грижа в семейството ѝ започва преди 16 години, когато в дома им влиза момче на две години и половина и е част от него и до днес. Жулиета Георгиева взима решението да стане приемен родител в момент, в който дъщеря ѝ е вече 20-годишна, а синът ѝ – на десет. След обсъждане със семейството си и получаване на тяхната подкрепа, третото ѝ дете влиза в дома ѝ.
Те се опасяваха най-вече от това как ще бъде раздялата, след като постои с нас известно време, но имахме късмет, детето дойде на две години и половина и вече е абитуриент, посочи приемната майка.
По думите ѝ началото не е било леко, но всяко начало е трудно. Сближават ги дълги разходки сред природата. Приемното ѝ дете е по-близко като възраст до сина ѝ и двамата често споделят игрите.
Като дългогодишен учител по рисуване постепенно събужда в него интерес и към боите. Именно с цветовете тълкува неговите емоции. А светлите тонове започват да присъстват в картините му тогава, когато и усмивката се връща на лицето му, разказа Жулиета Георгиева. Приемната майка посочи, че е отнело време да спечели доверието на детето, като често си е задавала въпроса дали е еднаква към трите си деца.
„Доста се постарахме всички, включително свекървата, съпругът ми, децата, мои близки роднини, майка ми много помагаше тогава. Така че на всички мои близки съм благодарна, че успяха да ми помогнат“, каза още Жулиета Георгиева.
Тя отбеляза, че връщайки се назад, отново би избрала този път. По думите ѝ резултатът е много добър – и за приемното дете, и за семейството ѝ, като отчита, че всеки един е станал по-добър.
За годините, в които третият ѝ син израства и се превръща в голям мъж, разказа, че именно при него този период е преминал най-леко. „Казвам му: или аз помъдрях, или ти си много добър“, разказа с усмивка Жулиета Георгиева и допълва, че от малък е държанието му е било зряло. С времето децата ѝ изграждат и силна връзка помежду си. Съвсем скоро приемното ѝ дете ще абитуриент, а за своя дама на бала е поканил дъщерята на приемната си майка.
Началото винаги е трудно, по принцип началото е трудно винаги за много неща, казва още Жулиета Георгиева и дава съвет към хора, които обмислят да станат приемни родители, че трябва да се запасят с повече търпение, с повече любов и оптимизъм, защото нещата се случват, когато сме настроени оптимистично, когато обичаме и очакванията не са огромни.
В момента тя работи в Център за обществена подкрепа, където също твори с деца. За решението си да е приемен родител казва, че то е дало не само на нея, но и на цялото ѝ семейство възможност да са по-добри и по-разбиращи към съдбите на тези деца.
„Понякога не се замисляме, движим се в някакви други коловози, в свои си води, и много в периферията остават тези хора, а сега са доста близо до мен били и се научих да ги разбирам“, допълни Жулиета Георгиева.
Материалът се реализира в рамките на партньорство по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила".