Приобщаващото образование в България работи, каза министър Галин Цоков

Всяка година се увеличават децата, които се връщат в образователната система на базата на механизма за обхват и включване на децата в образователната система. След първия срок на тази учебна година това са 12 000 деца и ученици в задължителна възраст за образование, което е показателно, че системата работи. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков на национална научна конференция на тема „Актуални предизвикателства и добри практики в приобщаващото образование“, която се състоя в Пловдивския университет „П. Хилендарски“.
По думите му всяка година се увеличават стандартите, свързани с приобщаващото образование особено за децата със специални образователни потребности. Тази година увеличението е 14 процента в бюджета за 2024 г. По отношение на това нашето образование да осигури равен качествен достъп на всяко дете до училище, отбеляза министър Цоков. Системата има някои нормативни и практически проблеми. Наложителни са промени в закона за детето, стратегията за детето, за да може образователната система да изведе на преден план интереса на детето. Мотивационните стратегии трябва да се насочат и към родителите особено към тези на деца със специални потребности или на деца, които не посещават училище или по някаква причина са изключени от образователния процес. Приобщаващо образование се нужда от едни работещи мотивационни стратегии и различни форми на работа така, че всяко дете да се чувства, че неговото място е точно в училище, в групата с останалите, независимо от тава какви проблеми има с неговото развитие, каза още той.  
Според министър Цоков приобщаващото образование стои в основата на съвременното образование 5.0. То е най-приобщаващо и позитивно от гледна точка на навлизането на изкуствения интелект и технологиите в образованието и поставя на преден план човешкото, личностното развитие, възможността за индивидуално развитие на всяко дете. Това е голямо предизвикателство пред  нас и нашето приобщаващо образование, което да бъде съобразено с обучението на детето  с неговия индивидуален профил с неговите възможности за възприемане и усвояване на определена информация и на прилагане на информация.  
Другото предизвикателство е социалното емоционално учене, каза Галин Цоков, защото приобщаващото образование не може да се реализира ефективно без високо ниво на емоционална и социална интелигентност на децата. Според него чрез емоционално учене ще се намали агресията, ще се приобщят децата и ще се дадем възможност по-ефективно да се работят в позитивна образователна среда .
По думите на министъра още малко трябва да се промени законовата и подзаконова нормативна база, за да могат да навлязат тези форми на работа с децата, независимо от коя група са те в наредбата за приобщаващо образование.   Съществено е от една страна образователната интеграция на деца от уязвими групи и също така възможността за включване и за развитие на приобщаващо образование чрез изкуството и спорта. 
Учебните програми трябва да се структурират, така че те да бъдат по-адаптивни, да има възможност на местно, на общинско ниво, дори на училищно ниво да се адаптират в зависимост от възможностите интересите на децата, отбелязва образователният министър.  Да не са прекалено трудни и сложни, особено в прогимназиален и гимназиален курс, както и в някаква степен голямото претоварване с учебна информация да демотивира учениците от учебния процес. Това е дълъг процес, той трябва да започне и не е свързан само с работа на МОН и на социалните партньори, но и с цялата наша общественост, каза министър Цоков в Пловдив. И добави, че много трудно достигат положителните примери до вниманието на медиите, до обществото и от там мултиплицирането на този добър пример като възможност за развитие на образователната ни система.