Ниските водни нива и продължителните периоди на засушаване може да доведат до промени в условията на местообитанията, повишаване на температурата на водата и неблагоприятно въздействие върху отделни видове и екосистеми. Особено чувствителни са крайречните и влажните зони, които имат съществено значение за запазването на биологичното разнообразие по поречието на Дунав, посочват експерти на РИОСВ - Монтана във връзка с наблюдаваните ниски водни нива на реката.
Директорът на РИОСВ-Монтана Светослав Илиев заяви: „Река Дунав е не само основна европейска водна артерия, но и една от най-значимите природни системи в Северозападна България. Затова промените в нейното състояние трябва да бъдат наблюдавани внимателно и оценявани не само като екологичен въпрос, а и през призмата на устойчивото развитие на целия регион“. Илиев посочи, че на територията на областите Монтана и Видин, контролирана от инспекцията в Монтана, по поречието на Дунав се намират редица защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, които съхраняват ценни природни местообитания и видове. Той уточни, че към момента няма данни, които да показват настъпването на необратими промени в речната екосистема вследствие на маловодието в Дунав и уточни, че продължителното задържане на много ниски нива на реката може да увеличи натиска върху отделни местообитания и видове.
Директорът на екоинспекцията в Монтана заяви, че задачата на РИОСВ-Монтана не приключва с контрола. Освен него, основна задача е познаване и проследяване на процесите, които протичат в природните системи и информиране на обществото за промените в тези екосистеми. Това се прави с цел съхраняването на природния капитал на Северозапада. „Опазената природа е ресурс и предпоставка за дългосрочното развитие на региона“, допълни Светослав Илиев.