Проследяване на кариерното развитие на замесените в мрежи за влияние в съдебната система предлага Екатерина Славкова, кандидат за член на ВСС

Проследяване на кариерното развитие на всички замесени в мрежи за влияние в съдебната система предложи проф. д-р Екатерина Славкова, кандидат за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота при изслушването си в правната комисия.
Проф. д-р Екатерина Славкова е кандидат за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, за прокурорската колегия, предложена от „Прогресивна България“, след припознаване на предложение от сдружение „Инициатива Единение“.
Проф. Славкова е завършила висше юридическо образование през 2000 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски" със специализации „Правораздаване“, „Публична администрация“, „Международно право и международни отношения“ и „Общество и право в Германия". През различни периоди от време е преподавала в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Университета за национално и световно стопанство. От ноември 2013 г. до май 2016 г. е главен експертен сътрудник в Комисията по правни въпроси при 42-рото и 43-тото Народно събрание. В периода 2004 - 2005 г. е съветник на заместник-министъра на правосъдието Даниела Атанасова. Участвала е в множество работни групи, като е хабилитиран учен в различни конкурсни процедури, провеждани от ВСС и има наблюдение върху проблемите, свързани с кадровия подбор на магистратите.
"Съдебната система се намира в много тежка институционална криза. Освен всичко друго, тя е породена от масовото противопоставяне на магистрати. През последните месеци се стигна до безпрецедентна конфронтация между Върховния касационен съд и главния прокурор", каза кандидатът
Тя посочи, че не одобрява механизма за действие на Прокурорската колегия за реакция при оказване на натиск и е необходимо да се разработи доста по-подробен механизъм. Според нея няма как да има правосъдие, ако се допусне натиск както институционален, така и от улицата.
"Има тревожни сигнали през последните години как се провеждат конкурсите за младши прокурори и съдии. Недопустимо е да изтичат тестовите казуси преди изпита. Може да се помисли за разделяне на дейността по изготвяне на казусите и даването им по време на конкурсите", посочи Славкова.
Тя защити конкурсното начало, защото според нея така се избират най-добрите кандидати.
"Ако има единен държавен изпит, който да се провежда чрез теглене на жребии, могат да се унифицират критериите за приобщаване на оценките от държавните изпити към бала на бъдещите магистрати. Аз обаче не бих подкрепила такова предложение. Проблем обаче би било децентрализираното провеждане на изпитите, защото се дават различни казуси", отговори Славкова на въпрос от „Прогресивна България“ за провеждането на изпити.
В отговор на въпрос от ГЕРБ-СДС Славкова посочи, че според нея има прекомерно използване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и при налагането на каквато и да е мярка следва внимателно да се преценяват предпоставките за нея.  
На въпрос от „Демократична България“ дали следва кандидатите за прокурори с докторска дисертация да имат предимство, тя посочи, че не трябва и всички трябва да имат равно начало. Според нея вече е изключително лесно да се придобие докторска степен, независимо от сферата.
Биха могли да се обмислят много варианти, така че да се стигне до по-добра правна уредба. Главният прокурор не би следвало да се меси в дейността на по-долностоящите прокуратури, заяви Славкова в отговор на въпрос от „Продължаваме промяната“ дали според нея главният прокурор има твърде големи правомощия.
Всеки трябва да осъществява контактите си много внимателно, за да не се създават съмнения, каза Славкова в отговор на въпрос от „Възраждане“ какви самоограничения би си наложила, ако бъде избрана за член на ВСС, тъй като в концепцията си е посочила, че такива са нужни за членовете.
Комисията по правни въпроси към Народното събрание за трети ден провежда изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Според предварително утвърдения график 20-имата кандидати ще бъдат изслушвани от 2 до 6 ноември. 
Изслушванията се излъчват в реално време на сайта на Народното събрание и на сайта на БТА.