Пътната инфраструктура и състоянието на мантинелите обсъдиха представители на властта и на различни организации на кръгла маса в парламента

Пътната инфраструктура, състоянието на мантинелите и безопасността по пътищата бяха акцент на кръгла маса с участието на изпълнителната, законодателната власт и неправителствения сектор, организирана от "Демократична България" (ДБ) в Народното събрание.
Нямаме за цел да се политизира темата, а напротив. Пътната безопасност е надпартийна тема. Днес искаме да дадем пример, че идеи могат да бъдат дадени отвсякъде и добрата координация между институциите е начинът, по който можем да постигнем резултати, каза Божидар Божанов от ДБ.
Той представи седем аспекта, по които според него е нужен по-добър фокус. Сред тях са драстично подобряване на инфраструктурата, съсредоточаване върху рискови участъци, ограничаване на корупцията в контролните органи, сериозни мерки спрямо рискови водачи и рисково поведение, реформа на шофьорските изпити и обучението, подобрения в наказателните дела при престъпления по транспорта, както и дигитализация, интеграция на системи и повишаване на качеството на данните.
Предприели сме сериозни действия за мантинелите и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) активно работи по тази тема. Оказа се, че това е система, която в България не се прилага в пълнота и не се прилага по начин, който да осигури пътната безопасност. Елементи от системата липсват, а други са компрометирани, каза министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.
Изключителен приоритет на правителството е подобряването на пътната безопасност, каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев.
Богдан Милчев от Института за пътна безопасност посочи, че въпреки усилията на МВР към момента няма резултат. В пътната безопасност нещата се случват с натрупване, но системата е толкова нестабилна, че няма как инциденти да бъдат предотвратени без оценка на риска и без методология, смята той. По думите му законодателни промени ще отнемат години, а има нужда да се действа сега.
Красимир Пъргов от сдружение „Автотехнически експерти по пътна безопасност“ посочи, че през 2019 г. са предложили структурна реформа, с която да бъде създаден един контролен орган за извършване на специализирани и задълбочени проверки. Според него трябва да се създаде звено извън администрациите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, което да извършва реална контролна дейност. По думите му е подходящо звеното да се създаде в Министерството на транспорта.
Обмисляме структурни промени, така че максимално да използваме наличните ресурси пълноценно, като им придаваме различни функционалности, каза министър Демерджиев. Обмисляме и методика, която включва заснемане на мястото на инцидента с дрон, коментира още той по време на дебата. Той призова всички предложения да бъдат адресирани към работната група, която се състои от членове на вътрешното ведомство, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Министърът Пеев посочи, че съвсем скоро резултати ще могат да бъдат видени, защото за два месеца това няма как да се случи. 
Петър Вутов, зам.-председател на „Асоциация за квалификация на автомобилистите в България“, каза, че са разработили концепция за промени в обучението и изпитите за придобиване на квалификация за управление на автомобили, за обучение и за изпити. Целта е всичко да бъде ясно проследимо, обясни Вутов и добави, че концепцията е изпратена до отговорните ведомства и институции.
Инж. Христо Грозданов от Института по транспортна инфраструктура заяви, че наредбата за пътни мантинели е въведена през 2024 г., а заповедта за нейното написване е от 2019 г. Той попита каква е причината изготвянето на наредбата да отнеме толкова дълго време. Стандартът, на който се базира тя, е грешен, заяви Грозданов, като изтъкна, че грешката е призната от Европейската комисия по стандартизация и въпреки това наредбата е била написана. През 2028 г. ще излезе новият стандарт и ще установим, че всички мантинели, които сега сме сложили, не отговарят на стандарта, като ще продължат да стават произшествия, посочи той.
Христо Радков, председател на „Българско обединение на шофьорите“, заяви, че е участвал в изготвянето на наредбата, и уточни, че периодът е бил толкова дълъг заради Ковид пандемията. Преведохме немската наредба за ограничителни съоръжения, с леки корекции, и през 2023 г. сме я пуснали за разписване, обясни той. „Това, че ограничителните съоръжения изобщо не са съобразени с преписаната от нас наредба, не е наш проблем“, заяви той.
Димитър Димитров, председател на Камарата на автомобилните превозвачи, заяви, че подкрепят засиления контрол, като подчерта, че шофьорите имат тежка професия, която има определени проблеми и се сблъсква с дадени пропуски.
Апелирам за това, че трябва да се определи лице, което е пряко отговорно за безопасността на движението, каза Дамян Войновски от Съюза на независимите автоексперти в България.
Гледната точка на Съюза на преподавателите по авто-моторна подготовка е, че организацията на движението е под всякаква критика, каза председателят му Йонко Иванов. Според него е нужна промяна и в контрола на полицията. Трябва да има достатъчно места за полигони в общините, смята той.
Тежестта на превозното средство предизвиква доста сериозни рискове. Това е почти една четвърт от причините за смъртоносни удари, каза Александър Симиджчиев от ДБ.
Всеки ден обработваме сигнали, каза инж. Ангел Попов от Европейския център за транспортни политики и бивш зам.-министър на транспорта. Виждаме, че има политическа воля и ще се опитаме тя да не изтече в канала, добави той.