Раковият регистър не работи, а антираковият план не се изпълнява. Това казаха пред журналисти лекари онколози преди началото на 17-ата национална онкологична конференция МОРЕ 2026, която ще започне по-късно днес и ще продължи до 4 октомври в София. Форумът е организиран от Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). В рамките на конференцията български онколози, лъчетерапевти и фармаколози ще представят най-новите системни подходи, клинични резултати и лъчелечение при нерезектабилен авансирал хепатоцелуларен карцином.
Липсата на раков регистър не позволява да имаме точни данни на национално ниво, както и да се предприемат адекватни политики в областта на превенцията, допълниха лекарите. Според тях данните, които се въвеждат в Националната здравноинфомационна система не са достатъчни, за да се формират адекватни политики. Новият раков регистър е готов, отговаря на европейските изисквания, но не е пуснат в действие, каза и магистър фармацевт Ивайло Петров, координатор на процесите по учредяване на Националния хъб на Мисията срещу рака - България (НХМР) и член на Управителния съвет на СОНМ.
Българският национален хъб на Мисията срещу рака е неправителствено движение, чиято цел е да организира изпълнението на европейския и на националния антираков план, каза доц. Димитър Калев, председател на Организационния комитет на 17-ата национална онкологична конференция МОРЕ 2026 и вицепрезидент на СОНМ. По думите му Националният хъб очаква да бъде институционализиран, за да започне дейността си в страната ни.
Имаме мълчание от страна на институциите в рамките на 204 дни по отношение на тяхното включване в Българския национален хъб, отбеляза и магистър фармацевт Петров. По думите му е крайно неморално да бъде неглижирана по този начин темата за онкологичните заболявания и очакват отговори от Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Министерството на труда и социалната политика. В момента 17 хъба в други европейски страни са напът да бъдат институционализирани. В тези хъбове се обединяват хора с опит и капацитет да преведат политиката в реално изпълнение.
В рамките на конференцията ще бъде представено Националното ръководство за клинично поведение за лечение на рак на черния дроб, което първото издание в историята на онкологията, включващо глава за фармакоикономиката, каза още доц. Калев. Ракът на черния дроб не е често заболяване - около 7% на 100 хиляди души, но тенденцията в Европа е стремглаво да нараства заболеваемостта. По думите му само 15-17% от пациентите с рак на черния дроб доживяват пет години след началото на болестта, което означава, че ракът на черния дроб е една от водещите причини за смърт в света. Остро трябва да се постави въпросът за превенцията и за скрининга, които в страната ни не са организирани, допълни лекарят. Превенцията, скринингът и грамотността са основните стълбове, които Европесйката комисия заложи в Мисията срещу рака, а тези стълбове в България липсват и българската онкология е „конус с глинени нозе“, добави доц. Калев.
Темата за хъба и превенцията са свързани, тъй като най-дълбоко при онкологичните заболявания се откроява темата за превенцията, а целта на хъба е да се повиши информираността за превенцията и ранната профилактиката, тъй като те са в основата на здравеопазването, каза проф. Мария Димитрова от катедра „Организация и икономика на фармацията“ към Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София. Зад всяко едно рано открито заболяване и ранен достъп до терапия стои инвестиция, а не разход, тъй като хората са най-ценният капитал на държавата, допълни тя.
Чернодрбоният рак се открива най-често сред пациенти с цироза, хепатит Б и С и алкохолна зависимост, каза доц. Александър Кацаров, завеждащ първо отделение на Клиниката по гастроентерология към Военномедицинска академия. По думите му от изключителна важност е инвестицията в профилактиката вместо да се отделя много по-голям ресурс за лечение.
Трансплантацията е много добре установено средство за лечение на рак на черния дроб, а в България то е напълно достъпно, но трансплантационната програма страда заради най-ниското в Европа ниво на откриване на донори, каза проф. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия към Военномедицинска академия. По думите му нивото на донорските ситуации е институционален проблем, който може да се подобри с подобряване на организацията.
Генетичните маркери са изключително важни за таргетното лечение на пациентите, каза доц. Драга Тончева, специалист по медицинска генетика и член на БАН, дългогодишен научен ръководител в областта на молекулярната и клиничната генетика в България. По думите ѝ в България има таргетни терапии и генетични лаборатории, но най-големият проблем е пътят на пациента, който е прекъснат и фрагментиран. Според нея е много важно генетичните изследвания да бъдат като придружаваща диагностика за онкологичните заболявания. По думите ѝ има нова процедура за пациентите с онкологично заболяване и заплащана от здравната каса на стойност 25 евро, което е крайно недостатъчно, каза още тя. При 10% от онкологичните болести има генетична предразположеност и при тези здрави родственици може да се направи ранна профилактика, за да се стигне до ранна диагностика и навременна терапия, ако се налага, каза още тя.