Реколта 2026 е добра като добиви, но зърнопроизводители остават без печалба заради ниските изкупни цени

Реколта 2026 е добра като добиви, но зърнопроизводителите остават без печалба заради ниските изкупни цени, казаха пред БТА земеделските производители Станислав Димитров от Сливенско и Желязко Желязков от Ямболско.
Желязков се занимава със зърнопроизводство от 1991 г. и обработва около 4000 декара земеделска земя. Димитров е в сектора от 2013 г. и стопанисва около 500 декара.
„17 евроцента за килограм“
По думите им тазгодишната пшеница се изкупува за около 17 евроцента за килограм - цена, която според тях не покрива разходи
те за торове, препарати за растителна защита, горива, ренти и останалите производствени разходи.
„Реколтата е добра, но цените са слаби“, каза Димитров.
Според двамата производители на пазара действат две големи фирми, които изкупуват значителна част от зърното – едната в Северна, а другата в Южна България. По думите им те оказват съществено влияние върху формирането на изкупните цени.
„Не може две фирми да определят цената“, смята Димитров, който настоява държавата да упражнява по-ефективен контрол върху пазара.
Несъответствие между цената на зърното и цената на хляба
Според двамата производители съществува сериозна разлика между изкупната цена на пшеницата и цената на хляба в търговската мрежа. По думите им при сегашните изкупни цени 700-грамов хляб би трябвало да струва около 50–60 евроцента, а не значително повече.
Растящи разходи, намаляващи доходи
Двамата стопани посочиха, че през последните години значително са се увеличили цените на горивата, торовете и препаратите за растителна защита. По думите им са нараснали и осигурителните разходи, а кредитите, изтеглени за производството, трябва да бъдат обслужвани независимо от ниските изкупни цени.
„От три-четири години работим на загуба. Само за торове съм дал 50 000 евро. Един тон струва около 500 евро. Колко пшеница трябва да продам, за да си възстановя разходите?“, каза Желязков.
По думите му рентата в района достига около 90 лева на декар, докато субсидията е приблизително 28 лева на декар. Той допълни, че по информация на бранша в Гърция подпомагането достига около 50–60 евро на декар.
Ограничени възможности за съхранение
Желязков посочи, че макар стопаните да разполагат със складове, възможностите им да задържат продукцията са ограничени. С началото на прибирането на слънчогледа складовете трябва да бъдат освободени, което принуждава производителите да продават пшеницата на текущите пазарни цени.
Малките стопанства трудно достигат до европейско финансиране
Според Димитров малките и средните земеделски производители трудно покриват условията за участие по европейските програми, докато големите стопанства, обработващи десетки хиляди декари, успяват да се възползват от тях.
Внос и износ
По думите на производителите значителна част от произведеното в България зърно се изнася за Франция и Испания, докато на вътрешния пазар навлиза продукция от трети страни.
Те твърдят, че при вноса от Украйна и държавите от Меркосур се прилагат различни стандарти по отношение на използването на препарати за растителна защита в сравнение с тези, които спазват земеделските производители в Европейския съюз.
Според тях подобна ситуация се наблюдава и при зеленчукопроизводството. Българските домати, зеле и други зеленчуци трудно се конкурират с по-евтиния внос от Турция и Република Северна Македония, което е довело до значително свиване на производството въпреки наличната поливна инфраструктура.
Необходимост от дългосрочна политика
Двамата земеделци настояват за последователна държавна политика в сектора, независимо от смяната на правителствата. Според тях липсата на дългосрочна визия затруднява инвестициите, особено при трайните насаждения, които изискват години до първия добив.
Те посочиха, че в сектора работят множество институции – общинските служби по земеделие, областните дирекции „Земеделие“, Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателната агенция и Министерството на земеделието и храните, но според тях подкрепата за производителите остава недостатъчна.
Недостиг на работна ръка в земеделието
Димитров изрази тревога от обезлюдяването на селските райони и недостига на хора в земеделието. По думите му в момента обработват около 15 000 декара земеделска земя, а постоянният екип се състои от едва четирима души.
Все по-малко хора работят в земеделието. Децата на много семейства в района заминаха да живеят и работят в чужбина и засега не възнамеряват да се върнат“, каза той. 
„Ще разберем, че държавата се е оправила, когато се върнат децата“, добави в заключение Димитров.
По данни на Министерството на земеделието и храните през тази година се очаква производството на пшеница да достигне между 6,5 и 6,8 млн. тона, а на ечемик – малко над 1 млн. тона. Към средата на юли средният добив от пшеница е около 609 кг от декар.
Министерството отчита преходен остатък от около 2,5 млн. тона пшеница от предходната реколта, което формира общо налично количество близо до 10 млн. тона и оказва натиск върху складовата база и цените. Средната изкупна цена на хлебната пшеница към момента е около 179-180 евро за тон.