С фолклорни ритми и традиционни ястия посрещат на десетото издание на Празника на тетевенската саламура и ракия

Фолклорни ритми и традиционни ястия изпълниха централния площад в Тетевен по време на десетото издание на Празника на тетевенската саламура (рибена чорба) и ракия. Началото даде кметът на планинската община д-р Мадлена Бояджиева.
„Тук, площадът на Тетевен, оживява от толкова много хора, срещат се традицията и съвременността, посрещаме приятели от близо и далеч за пореден път. През 2016 г., когато поставихме началото на този празник, имахме идеята да представим пред повече хора в България, а дори и в света, това кулинарно чудо – тетевенската саламура и тетевенската ракия. Днес той стана много обичан празник“, заяви д-р Бояджиева.
Над 20 участници от кметствата, читалищата, хотелиери, ресторантьори, учебни заведения са приготвили различни кулинарни изкушения по рецептите на своите баби. Акцент обаче е тетевенската саламура, която се прави от речна риба – печена или пържена, но всеки слага и по нещо от себе си, традиционно за своето село или род.
Спасителите от Планинската спасителна служба, например, я подправят с билки от планината, които обаче запазват в тайна.
Маргарит Стоянов, старши спасител от Тетевен, разказа за БТА, че за втора поредна година се включват в празника. „Ние сме хора – балканджии, планинари, и спазваме традициите на града. Нашата презентация е със здравец и еделвайс, което означава, че сме хора, свързани с планината. Затова приготвяме тази вкусна саламура с балканска пъстърва, слагаме и няколко билки от планината“, посочи Стоянов.
Друг майстор на тетевенското ястие е Иван Димитров, който разказа как се приготвя, но и как се консумира саламурата.
„Става и за мезе на ракия, консумира се топла и студена. Трябва да бъде люта, солена и кисела. Ако като гребнеш от нея и на третия път челото не ти се изпоти, значи не е качествена“, категоричен е Димитров.
На масите на участниците, освен тетевенска саламура, гостите можеха да опитат и други традиционни храни от региона като качамак, „бял мъж“, лучници, баници, пити, баклави, т. нар. „старешко точено“ (солена баница с точени кори, сирене и царевично брашно), сладкиши, просеник, различни видове риба, домашни сирене и сланина
Тридесет майстори занаятчии и производители предлагат своите ръчно изработени сувенири и продукти - художествена керамика, изделия от вълна, естествена кожа и дърво, рисувано стъкло, плетива, бродерии, сладкарски изделия и др.
Празникът продължи с богата културна програма с участието на Пепи Христозова и местни фолклорни състави.