С тържествен ритуал Плевен отбеляза Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия - 6 септември

С тържествен ритуал Плевен посрещна Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия - 6 септември. По традиция празникът беше честван пред паметника на Четвърти пехотен Плевенски полк в Градската градина. 
Празникът започна с изпълнения на общинския духов оркестър с диригент Пламен Марков. Тържественият строй на военнослужещи от Плевенския гарнизон беше приет от началникъа на щаба на Пето бригадно командване полковник Велин Кехайов.
Свещеници от плевенския храм „Свети Николай" отслужиха панихида в памет на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г., след което с минута мълчание беше почетена паметта им. 
„Днес изразяваме своята почит пред мъжеството и святата саможертва на героите, посветили живота си на една велика кауза – националното обединение на България. Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. бележи първата стъпка по пътя към окончателното осъществяване на националното обединение", каза водещата Мариета Калъпова.
Събитията, довели до историческия 6 септември припомни директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов.
Той започна словото си с цитат на вестник „Народен глас" от 1884 г.: „Нашата мисия е ясна и определена. Тя лежи на нашите рамене. За осъществяването ѝ трябва да се надяваме единствено на себе си". 
Попов добави, че в тези две изречения е фокусирана цялата философия на националния идеал на българите. Философия, която се е формирала в недрата на българското възраждане, преминала е през църковни борби, борби за просвета, политически борби и се е ознаменувала с политическото появяване на България на картата на Европа. 
За съжаление по Берлинския договор България е разделена на три и каузата на нейния идеал предстои да бъде осъществяван във времето от поколенията. Няма форма за международно признаване на съединението от великите сили в рамките на Берлинския договор. Не е възможно без да се отхвърлят клаузите на Берлинския договор да се осъществи българският национален идеал. И затова тази кауза става кауза на всички прослойки на българското общество в 90-те години на XIX век, каза още директорът на РИМ – Плевен.
Съединението на България е нарушаване на клаузите на Берлинския договор, което предизвиква остра реакция на всички велики сили, независимо от дипломатическата форма на своето изразяване. 
Балканските народи правят мобилизация. Гърция с претенция за Южна Македония. Сърбия с претенции за цяла Македония и западните покрайнини. Румъния с претенции за компенсация, искайки Южна Добруджа. Турция свиква конференция на великите сили за въпроса на Съединението.
Володя Попов каза още, че българската кауза довежда до това, че Сръбско-българската война завършва с резултат, който предизвиква Букурещкия мирен договор и под мълчаливите погледи на представителите на великите сили Съединението на България е санкционирано. Исторически вече има държава, която в две трети, като територия и народ, върви към осъществяването на своят национален идеал.
Той обобщи, че представителите на българската нация във всичките и прослойки са отправили послание към следващите поколения - национална история се прави ненаведен. Национална държава и силна нация не се прави на колене.
Попов припомни, че воините на Четвърти пехотен Плевенски полк, начело със своя командир капитана Андрей Букурещлиев, са първите, които посрещат сръбските дивизии. Те са тези, които отстояват напредването на сръбската армия към София и дочакват подкрепленията на българската армия.
В знак на признателност пред паметника бяха поднесени венци и цветя.
По повод историческата дата на 8 септември, вторник, Община Плевен организира на площад „Възраждане" празничен музикален спектакъл „България се ражда".