Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“ настоява специфичните национални функции на Велико Търново да бъдат отчетени в Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България 2026–2040 г., приета от Министерския съвет.
В позиция, разпространена до институциите, членовете на сдружението определят като неуместни понятията „дубльор“ и „балансьор“, когато се използват за Велико Търново спрямо други градове. Според организацията при определянето на йерархията на градовете трябва да се отчита не само населението, икономиката и транспортната достъпност, но и историческото, духовното и културното значение на града.
От сдружението припомнят, че през 2019 г. Народното събрание единодушно обяви Велико Търново за историческа и духовна столица на България. През 2022 година в музея „Възраждане и Учредително събрание“ бе учредено сдружението, което настоява за конституционни промени, свързани със статута на старата столица.
Според организацията по-ниското позициониране на града в пространствената йерархия може да има дългосрочно значение за публичните инвестиции, инфраструктурата и регионалното развитие. Позицията не противопоставя Велико Търново на Русе и Плевен, а настоява националните функции на всеки от градовете да бъдат разглеждани самостоятелно, пишат от сдружението.
Предстоят срещи с представители на държавни институции и неправителствени организации за изработване на общо становище по концепцията. В него ще изложим аргументите си защо към Велико Търново трябва да бъде подходено индивидуално и съобразно неговите специфични национални функции, се казва в позицията.
Организацията продължава да настоява и за конституционно закрепване на статута на Велико Търново като историческа и духовна столица на България, включително чрез предложението за нов чл. 170 в Конституцията.