„Много ми се иска тази програма да бъде надградена“, каза зам.-кметът. По думите ѝ голяма част от средствата се насочват към подобряване на материалната база, но културното съдържание е „не по-малко важно“, включително за качеството на обученията, ателиетата и творческите дейности.
Дакова посочи, че „Активни читалища“ е част от цялостната стратегия за развитие на културата в София с хоризонт до 2033 г. Сред основните принципи на общинската политика тя открои културната децентрализация, равния достъп и приобщаването, връзката между инфраструктура и съдържание, както и идеята за читалището като „трето място“ – пространство извън дома и работата, което насърчава общуването и създаването на квартална общност.
По думите ѝ читалищата са вградени в традицията на българското общество и са „българско културно явление“ с над век и половина история. „Първоизточник са на обществената просвета и култура“.
„Понякога за културата мислим единствено през големите институции“, каза Дакова. Според нея читалищната дейност не бива да бъде неглижирана като неотговаряща на т.нар. високи художествени стандарти, тъй като читалищата често са начална точка за последващо развитие в сферата на изкуството и културата.
Зам.-кметът каза, че читалищата трябва да използват различни програми и смесено финансиране, а общината има ангажимент да осигури обучения, които да улеснят достъпа им до различните възможности за финансиране.
Дакова говори и дистанцията между институциите, местната власт и читалищата като проблем. „Трябва да намерим причините, за да можем да направим корекцията“, каза тя.