Сливен отбеляза 146 години от освобождението на града от османско иго

Сливен отбеляза 146 години от освобождението на града от османско иго, съобщиха от общината, които са организатори на церемонията, заедно с Митрополията и регионален клуб „Хаджи Димитър“ при Национално дружество „Традиция“.
На площад „17 януари“ в квартал „Клуцохор“ свещеници от храм „Св. Николай“ отслужиха заупокойна молитва и благодарствен молебен в памет на загиналите. Поднесени бяха цветя в знак на признателност към героите, отдали живота си за свободата на града. Регионален клуб „Хаджи Димитър“ при Национално дружество „Традиция“ представи възстановка „Освобождението на град Сливен 1878 г.“. 
„На днешния ден отдаваме почит и признателност на всички онези, които са дали живота си за свободата на България и Сливен, в това число и нашите войводи и борци за свобода, в това число и всички воини в Руско-турската освободителна война, каза кметът на Сливен Стефан Радев. 17 януари е едно ново начало за нашия град, който се надявам, че ще има още по-славни дни и от славното ни минало“. Пред журналисти той коментира, че напоследък празниците често са разделителна линия в обществото. По думите му обаче, празникът е съпреживяване на историята и повод за обединение на хората. 
На 4 (16) януари 1878 г., към 5:30 часа следобед, в изстрадалия град стъпват драгуните на майор Кардашевски, цитира в. "Изток" Библиотека "Зора" на своята страница. Те възвестяват нова епоха в историята на Сливен. На 5 (17) януари пристига със своите шест дружини и войводата Панайот Хитов. На 6 януари – войводата дядо Жельо с няколко момчета. Два дни по-късно тук влиза 26-та руска пехотна дивизия, начело с генерал-майор Безяев. „Него и войската му посрещнал целият град, воглаве Митрополита, духовенството, учителите.”(в. Изток, 1935, бр. 17, с. 3). Посрещането на русите става в местността „Харманите”, квартал „Клуцохор”. „Невъзможно е да се опише чрезвечайната картина – пише в. Изток (пак там). Старци, жени, деца, мъже, тичат, целуват конете, ботушите на войниците, оръжието им… стискат ръцете им, падат ничком пред конете, носят вино, вода, хляб! Освободени и освободители плачат…”Изразител на най-съкровените чувства и вълнения на местното население става народният поет и учител Добри Чинтулов. На чист руски език той произнася своята пламенна и прочувствена реч с радостни сълзи на очи.