Спас Мавров представи във Велико Търново новата си книга, посветена на глаголицата и кирилицата

Спас Мавров представи книгата си „Глаголица. Кирилица. Форма и съдържание“ пред читатели във Велико Търново. Срещата се състоя в Библиотечно-информационния център „Славейче“ към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“, като авторът подари екземпляр от книгата на всеки от присъстващите.
В книгата си Мавров разглежда формата и съдържанието на глаголическите и кирилските знаци и представя свои интерпретации за смисловото значение и символиката на буквите.
„Глаголицата е уникална с това, че всяка буква има лична смислова идея и лично име“, каза авторът. Според него изследването му е резултат от близо десетгодишна работа по темата.
Мавров представи свои виждания за връзките между формата на глаголическите знаци, развитието на човешкото мислене и древни знания, които той свързва с тангризма. Той анализира отделни букви и тяхната символика, като разглежда глаголицата като система, в която графичната форма и смисловото съдържание са тясно свързани.
Авторът представи и свои тези за отношенията между глаголицата и кирилицата. По думите му в книгата са застъпени вижданията му за двете азбуки като различни варианти на една обща система.
Третата част на изследването е посветена на структурата на Четвероевангелието на цар Иван Александър. Мавров каза, че предлага собствен прочит на неговата символика, който свързва с фигурата на елбетицата и със старите представи, разглеждани в книгата.
Срещата беше модерирана от дългогодишния преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ Стоян Долапчиев. Той отбеляза, че Спас Мавров гостува за втори път пред великотърновска публика.
Долапчиев представи автора като завършил изобразително изкуство и скулптура във Великотърновския университет и припомни неговия професионален път като скулптор, писател, журналист, езотерик и изследовател на тангризма. По думите му Мавров е автор на 15 книги, посветени на средновековната история и тангризма.
Модераторът определи новата книга като интелектуално предизвикателство и посочи, че тя поставя въпроси, свързани с глаголицата, кирилицата, формата и съдържанието. Според него изследването би представлявало интерес за студенти и преподаватели в областта на филологията, историята, философията, педагогиката и изобразителното изкуство.
По време на срещата Долапчиев свърза представянето на книгата и с предстоящото отбелязване на 1200 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ, като подчерта значението на азбуката за развитието на българската култура и духовност.