Певицата Вики Алмазиду каза, че джазът е отворена музика, която може да се повлияе от всичко и от всички. Тя говори пред журналисти в Банско по повод своя проект „Гръцката следа в джаза“, който представи снощи на „Банско джаз фестивал“.
За мен е голямо щастие, че можем да покажем какво представлява джазът и неговото развитие, това е толкова отворена музика, която може от всички да се повлияе, от всичко да вземе и да го направи да звучи като джаз. Добре знаем, че джазът не е какво, а как, коментира Вики Алмазиду.
За музиката, която е неизменна част от живота ѝ тя допълни, че не знае за друга „с такова невероятно развитие“. Да тръгнеш от 12-тактовия блус, да преминеш през суинг, след това с класиката, да започне тази колаборация с етническа музика от цял свят, посочи Алмазиду. Тя определи съчетаването на джаза с етнически елементи и неравноделни тактове като „изключително смела стъпка“.
Изключително смело е да вкараш неравноделни тактове. Обикновено суингът се свързва с 4/4, а тук изведнъж става с три, с пет, със 7/8... Да не говорим за нашия Милчо Левиев, който дори в 33/16 успява да направи суингиране, допълни Вики Алмазиду. Всичко може да си позволим, може би просто трябва да има някакъв вид естетика, но тя вече касае всеки един изпълнител, собствената му емоция и собственото му виждане за музиката и го прави още по-интересно, защото всички ставаме различни, каза още певицата.
За проекта „Гръцките следи в джаза“ уточни, че доста късно е открила тази музика за себе си. Дори не знаех тези подробности, не знаех, че е толкова стара в годините, но тя е от музиките, които мисля, че е без време, допълни Вики Алмазиду.
По думите ѝ в Гърция има много видове музики, сред които и много оригинален гръцки рок, гръцки поп, които отчасти са повлияни от местната музика, но звучат съвременно, „а и винаги са с невероятни текстове".
За своя проект казва, че изведнъж е навлязла навътре в епохата между двете световни войни, когато Франция е събирала много известни личности от всички изкуства. Париж е бил много любима дестинация на гръцките музиканти и изпълнители и там е било пълно с гръцки композитори, певци, някои дори са пътували, за да довършат образованието си там, разказа Вики Алмазиду.
Повлияни от киното и джаза - двете най-големи открития на миналия век в изкуството - след завръщането си в Гърция те започват да приобщават тази музика към всички гръцки жанрове, разказа Алмазиду. „Навлизането“ в гръцките следи в джаза включва разказ за появата на биг бендове първо в Атина, след това в Солун още през 20-те години на миналия век. Не знаех за това, но ето, че и аз се уча цял живот, допълни Вики Алмазиду.
Това, което представи пред публиката на „Банско джаз фестивал“ определи като по-скоро симбиоза между френския шансон и суинга, който по онова време започва да навлиза силно в Европа. За пиесите, които представи, бе подготвила книжки с текстовете, преводът на които е направен от нея. Те са силно романтични, като епохата тогава, допълни Алмазиду.
Аранжиментът е на Антони Дончев, до известна степен осъвременен, но не много, посочи Вики Алмазиду и допълни, че целта е тези пиеси да не бъдат променяни много, „защото са много красиви“.
„Гръцките следи в джаза“ Вики Алмазиду представи в осмата фестивална вечер на „Банско джаз фестивал“ от главната сцена с Антони Дончев (пиано), Васил Хаджигрудев (контрабас), Димитър Льолев (саксофон) и Димитър Семов (барабани).
Организатори на „Банско джаз фестивал“ са Асоциацията „Фестивалите в България“ и Община Банско.
Българската телеграфна агенция е медиен партньор на „Банско джаз фестивал". На 30 април т.г. БТА обяви създаването на Национален пресклуб на джаза.
Василики „Вики“ Диму Алмазиду е родена на 4 април 1956 г. в Димитровград в семейството на грък и българка. Алмазиду завършва Държавната музикална академия в София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.
Вики Алмазиду съчетава дългогодишна концертна практика с последователна преподавателска дейност и се утвърждава като значима фигура в развитието на джаз пеенето и музикалното образование в България и Гърция, като важна част от нейния творчески път остава партньорството ѝ с нейния съпруг Милчо Левиев (1937–2019) – една от най-значимите фигури в българския джаз с международно признание.