Сравнително изследване между Румъния и България за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения бе представено днес на международна конференция в Букурещ. То е изготвено от от Transparency International – Румъния в партньорство с Асоциация "Прозрачност без граници" - България (Transparency International – България) в рамките на проекта „Легитимност и отчетност за по-добра защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения“ (LAW).
„За съжаление, ако сме постигнали напредък в тази област, той е по-скоро на хартия. Антикорупционната политика не показва прогрес през последните години. Имаше прогрес до присъединяването към Европейския съюз, и докато действаше Механизмът за сътрудничество и проверка за двете държави, но в момента няма напредък. Наблюдава се и хроничен дефицит на доверие в обществото“, отбеляза по време на събитието Ирина Лонян от Transperancy International Румъния.
Тя допълни, че страната се сблъсква със серия провокации от гледна точка на законодателството и че в това отношение България се справя по-добре.
„В Румъния по закон лицата, които искат да подадат сигнал за нарушение, трябва да се обърнат към съответната институция, не могат да го направят чрез неправителствена организация или чрез медиите. А йерархията в публичните институции ограничава каналите, по които може да се приеме и разреши подаден сигнал, докладван случай. Прилагането на санкциите и подвеждане под отговорност са по-скоро на хартия“, обясни Ирина Лонян и призна, че в Румъния е трудно да се гарантира конфиденциалността на самоличността на подаващите сигнали.
Тя цитира и класацията на ЕС по Индекса за възприятие на корупцията, според която Румъния и България са на дъното и страхът от ответни действия и ниското доверие в институциите продължават да възпират гражданите в двете държави да подават сигнали, а обществената осведоменост относно каналите за подаване на сигнали остава ограничена.
„България е една от най-зле представящите се страни по отношение на антикорупционните мерки“, отбеляза на свой ред заместник-изпълнителния директор на Асоциация „Прозначност без граници“ Кремена Чобанова. Тя допълни, че три години след приемането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който би трябвало да подкрепи борбата срещу корупцията, България прави стъпка назад.
„Подобно на Румъния, и в България нещата са повече на хартия и има дълбок систематичен и институционален проблем“, каза тя.
Като добър пример от България обаче Кремена Чобанова посочи Приемната на Омбудсмана на Република България, която приема сигнали за нарушения и осъществява независимо наблюдение съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
В хода на сравнителното изследване и днешните дискусии бяха цитирани редица международни доклади, проучвания и индекси на Transparency International и Евробаромерът и данни от 2021 и 2022 г., според които Румъния и България са сред трите държави в ЕС с най-висок дял на граждани, които не знаят къде да съобщят за корупция – 72 процента в Румъния и 57 на сто в България, при средно ниво за ЕС от 53 процента.
Двете страни имат и сходни обществени възприятия относно нивото на корупция – 20 процента от анкетираните в Румъния и 19 на сто в България признават, че са платили подкуп, за да получат обществена услуга през 2020 г. Що се отнася до възприятието относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и страха от репресии, 65 процента от хората в България и 49 на сто от хората в Румъния се страхуват от ответни мерки при докладване на корупция, докато средната стойност за ЕС е 45 процента.
Изводите от сравнителното изследване показват, че Румъния е по-последователна институционално, но има по-малко прецизна законодателна рамка, докато България има по-силно развито законодателство, но по-ограничен оперативен капацитет. И в двата случая прилагането на нормите остава основно предизвикателство, а поверителността и защитата срещу репресии са проблемни области и в двете страни, отбелязват авторите му. Те констатират още, че и в двете държави често се стига до разкриване на самоличността на подателите на сигнали.
Механизмите за подкрепа на лицата, съобщаващи за нарушения са недостатъчно развити и в Румъния, и в България, констатират още авторите на изследването. Макар да съществуват основни форми на правна помощ и съвети, липсва цялостен подход, включващ психологическа подкрепа, финансова помощ и структурирани консултантски услуги.
Представителите на Transparency International – Румъния и Асоциация "Прозрачност без граници" - България (Transparency International – България) посочват, че Румъния следва да подобри правната рамка, вътрешната съгласуваност и санкционните механизми, докато България трябва да адресира структурните и оперативните слабости, особено по отношение на институционалния капацитет и ефективното прилагане.
Изследването препоръчва целенасочени реформи и в двете страни, включително прецизиране на правните разпоредби, засилване на гаранциите за поверителност, разширяване на механизмите за подкрепа, подобряване на междуинституционалната координация и укрепване на прилагането.