Столетницата Парашкева Велева от Бракница съхранява паметта за родния край в книга за поколенията

Столетницата Парашкева Велева от поповското село Бракница навърши 100 години на 23 октомври. Днес семейството и съселяни празнуват заедно с нея. Родена в селото, живяла десетилетия в София, а днес – при внучката си Цветелина Иванова в Шумен, Парашкева остава свързана с родния край не само чрез спомените си, но и чрез книгата „Кратки бележки по историята на Бракница“, която издава през 2016 г., когато е 90-годишна.
За близките и съселяните си Парашкева, позната и като баба Панка, е живата памет на Бракница. Тя събира историите на местните хора, за да ги остави на поколенията, а трудолюбието, самостоятелността и близостта ѝ с природата са сред отличителните черти на дългия ѝ житейски път.
„Искаше да остави нещо, младите да помнят своя корен“, разказва за БТА внучката ѝ Цветелина Иванова. По думите ѝ баба ѝ е вложила много старание в 40-страничната книга, издадена със съдействието на местното читалище, Община Попово и тогавашния директор на Историческия музей в Попово Пламен Събев. В нея Парашкева събира разкази за хората и живота в селото.
Дори след издаването на книгата тя продължавала да се връща към спомените и да съжалява, че не всички истории са намерили място на страниците ѝ. За нея всеки разказ бил ценен, защото пазел част от миналото на родния край.
Днес Парашкева продължава да разговаря с близките си и да си спомня много случки, макар понякога да се притеснява. „Много помни стари моменти“, казва внучката ѝ, която заедно с братовчед си Иво от София подготвя празника за 100-годишния юбилей с подкрепата на местното читалище и кметството. 
Трудолюбието и близостта с природата бележат ежедневието на столетницата. Като по-млада тя обичала да плете, да шие и да поправя дрехи на съселяни и съседи в София. Била сръчна и предпочитала сама да се справя с работата си.
В Бракница често излизала сред природата. Ходела до местния минерален извор, за да си налее вода, до реката – за риба, а в околностите на селото – за гъби. По думите на внучка ѝ дълги години запазила активността си и не се отказвала от ежедневните задачи дори в напреднала възраст.
„Когато беше на 88 години, баба сама се качи на покрива на къщата си, за да пренареди керемидите“, спомня си Цветелина Иванова.
Парашкева познавала билките и ги използвала при възстановяването си. През годините е преминала и през няколко онкологични операции, разказва внучката ѝ. Въпреки здравословните изпитания тя дълго време запазвала жизнеността и самостоятелността си.
В семейството ѝ има и други дълголетници. Майка ѝ доживяла до 97 години, а баща ѝ починал на 71-годишна възраст. По разкази на роднините прадядо ѝ по бащина линия - дядо Коста, живял до 113 години. Семейната история е част от обясненията, с които близките свързват дълголетието на Парашкева. Трудът, движението и близостта с природата също са неизменна част от живота ѝ.
Семейството на Парашкева се премества в София през 1949 г., а през 1982 г. отново си купува къща в родната Бракница. Съпругът на Парашкева е бил учител по математика в селото. 
Макар и борбен човек, кончината на дъщеря ѝ и на съпруга ѝ се отразява тежко на столетницата, разказва внучката ѝ. Днес близките ѝ се грижат за нея, тя е част от семейния живот. И докато преди внуците са прекарвали летата при баба на село, днес тя живее с тях в Шумен. 
„Не е лесно да се грижиш за столетник – трябва да му се обръща специално внимание. Навсякъде я вземаме. Жив човек е, не мога да я оставя!“, казва Цветелина Иванова, която е в основата на организирания празник по повод 100-годишнината. 
„Такъв човек втори дали имаме в селото, не знам“, казва председателят на народно читалище „Св. Климент Охридски“ в Бракница Стоянка Николова, когато говори за Парашкева. По думите ѝ тя е скромен, трудолюбив и работлив човек, който винаги е помагал на културната институция и се е включвал в организирането на честванията на юбилейни годишнини.
„Баба Панка беше много кадърна, много помагаше в читалището“, разказва Николова. Тя си спомня Парашкева като човек, който знаел много за бита, срещите, запознанствата и забавите в селото през годините.
За председателя на читалището столетницата е „живата история на селото“ – човек, който пази спомени за времето, когато общността е била по-многолюдна, а читалищните и празничните събития са събирали местните жители.
Днес Бракница е малко село в община Попово с около 20–30 постоянни жители, по данни на Стоянка Николова. В населеното място има и имоти, закупени от чужденци. На този фон книгата „Кратки бележки по историята на Бракница“ придобива значение отвъд личния спомен – като опит да бъдат запазени имената, историите и връзките между хората, изграждали общността през годините.
За своя 100-годишен юбилей Парашкева ще бъде поздравена от близките си. Внуците ѝ Цветелина от Шумен и Иво от София подготвят празника с подкрепата на местното читалище.
Вековният ѝ житейски път събира в себе си труд, грижа за близките, познаване на природата и стремеж да се съхрани паметта за родния край. А книгата остава нейният подарък за следващите поколения – свидетелство за хората и селото, към които тя продължава да принадлежи.