Творчеството на Пенчо Славейков и неговото място в учебните програми, кръгът „Мисъл“ и българският модернизъм, библиотека „Ралица“ и създателят й Николай Вранчев бяха теми на дискусията „Пенчо Славейков днес“ в Националния пресклуб на БТА в Смолян. Модератор на срещата бе Йордан Ефтимов, поет, литературовед и литературен критик.
Разговорът за съвременния прочит на Пенчо Славейков акцентира върху въпроса доколко българските класици и съвременни автори са авторитети за българите днес.
Дискусията, която е част от инициативата на БТА за отбелязване 160 г. от рождението на Славейков, бе с участието на учителките от училища в Смолян Петя Кръстанова, Даниела Лалова, Дафинка Николова, актрисата Миряна Найденова и библиотекарките от Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ Дарина Славова и Светлана Хаджиева.
Срещата в Смолян е деветият разговор от кампанията на БТА „Пенчо Славейков днес“, която се опитва напълно да промени идеята за юбилея, посочи Йордан Ефтимов. Той допълни, че идеята на БТА е през цялата година да се говори за Пенчо Славейков, за кръга „Мисъл“ и д-р Кръстьо Кръстев, както и за техните съвременници, които са се опитвали да променят не само характера на българската литература, а и на българското общество. „Много често тези автори, които обсъждаме като наши класици, всъщност са представители на различен начин на мислене, защитавали са различни ценности. Повечето от тях са живели достатъчно дълго, за да може в рамките на своя живот да преживеят различни възгледи, да се откажат от нещо, което са твърдели преди това“, посочи Ефтимов. Според него не е ефективна концепцията на редица университетски преподаватели, че чрез представянето през автора се опростява преподаването на литература. Точно през автора е най-стандартен и доказано ефективен начин да се разкаже за това какво е направил един поет, смята Ефтимов.
Дискутирайки темата за съвременните авторитети и българските автори, Йордан Ефтимов коментира, че кризата не е на самата хуманитаристика, а на мястото ѝ в обществото. Не може да кажем, че липсват идеи сред хората на културата, а съвременните общества, или поне източноевропейските, успяха да преподредят хората на културата като по-малко важни, смята той.