Свързаността става ключов приоритет за Европа, каза ръководителят на Представителството на ЕК Йорданка Чобанова

Свързаността на регионите става ключов приоритет за Европа и предложението на ЕК е удвояване на бюджета на Механизма за свързване в областта на транспорта, каза днес ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в Албена, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националната сдружение на общините в Република България.
Чобанова посочи, че с много голям приоритет ще бъдат проектите, които водят до свързаност на европейско ниво, независимо дали в областта на транспорта, или на енергийните мрежи - всичко, което прави Европа като цяло по-конкурентоспособна. 
Предложението на ЕК за следващия бюджет е много по-различно от всичко, на което сме свикнали, посочи Чобанова. По думите ѝ в момента Европа се бори за своята автономност и ѝ предстоят за решаване въпроси, свързани със сигурността, миграцията, енергетиката, конкурентоспособността. Има и едно ново предизвикателство - изкуственият интелект, чиято роля е наистина трансформираща и ще има нови победители и нови губещи, каза Чобанова. Според нея победителите ще бъдат тези, които инвестират във високи технологии.
Новото предложение на ЕК за бюджет изисква да гледаме ЕС като цяло, а не държавите като отделни единици, каза още Чобанова. Тя уточни, че в момента тече неговото разглеждане и вероятно то ще претърпи модификации. България обаче трябва да се готви за новия модел, подчерта Чобанова и призова кметовете да се фокусират върху по-солиден капацитет за програмиране, добра организация и диалог с държавните и европейските власти.
Предложението на ЕК е България да получи около 22,3 милиарда евро, което е повече от настоящия период, каза още Чобанова. Тя обаче подчерта, че е нужно много навременно усвояване на средствата. В момента започват преговорите, виждат със сравнителните таблици между държавите-членки и  когато няма усвояемост, това оставя страната в по-слаба позиция относно необходимостта от по-висок бюджет, посочи експертът.
Тя припомни, че преди няколко дни е публикуван годишният доклад за изпълнението на механизма за възстановяване и устойчивост. Това, което се наблюдава в Европа е, че благодарение на плановете за възстановяване и устойчивост има около 0,7 на сто ръст в БВП  кумулативно в Европа, посочи експертът и уточни, че логиката на новия бюджет предлага същата логика като тази на плановете за възстановяване и устойчивост - резултати, реформи, преди да има плащане.
Предложението е всяка една държава членка да има свой национален и регионален План за партньорство, допълни Чобанова. Тя уточни, че тези планове ще бъдат съобразени с нуждите на всяка една страна, те няма да са универсални. Досега разполагахме с около 540 програми, много от тях с различни правила, предложението е да има просто 27 плана за партньорството, посочи Чобанова. По думите ѝ в тях ще фигурират селското стопанство, сигурност, политиките на сближаване, както общата селскостопанска политика - плащанията на земеделците, схемите за опазване на околната среда, подкрепата за инвестиции в селското стопанство.
Другата възможност, която ще предоставя новият бюджет, са средства за кризи, различни природни бедствия и аварии, допълни Чобанова. По думите ѝ ЕК предлага да има заделени около 400 милиарда евро бюджет, които да позволяват по-бърза реакция при извънредни ситуации. По думите ѝ приоритетни остават чистите технологии, биоикономика, декарбонизацията, а бюджетът на програмата „Еразъм плюс“ ще се увеличи с 50 на сто.