Тракийски университет беше домакин на международен научен форум на тема „Аборигенни домашни породи „Източнобалканска свиня“ – богатството на България“

Международен научен форум на тема "Аборигенни домашни породи "Източнобалканска свиня" – богатството на България" се проведе днес в Тракийския университет в Стара Загора. Във форума се включиха над 150 души от различни държави. Сред тях Херман Визер – изпълнителен директор на Австрийски аграрен клъстер, Мартин Бауер – дирекция "Развъждане" към PIG Austria GmbH, и д-р Никола Делич – директор на Института по животновъдство, Белград, Сърбия.
“Днешната конференция беше организирана не само, за да говорим за една изчезваща порода свине, която е един диамант за България, но и за да бъде обсъдено осигуряването на продоволствената сигурност в България, както и качествена храна, която е полезна за здравето на хората“, каза по време на специална пресконференция по случая ректорът на Тракийски университет проф. д-р. Добри Ярков. Той допълни, че запазването на ценните гени, които носят тази порода и други български аборигенни породи, е предизвикателство и възможност за бъдеще тези гени да бъдат използвани за създаване на животните, които да бъдат използвани в бъдеще.
"Те ще са устойчиви на резките климатични промени. Ние трябва да инвестираме и да се подготвим за бъдещето", обясни той. Ректорът подчерта, че породата източнобалканска свиня е част от биоразнообразието и е важен елемент от кръговрата в природата.
По време на конференцията стана ясно, че тези животни са приспособени към местните условия на храна, климат и технология на отглеждане. Те са изграждани в процес на десетки, стотици години. Вече са утвърдени и са гаранция за оцеляването на вида. Те произвеждат много висококачествено месо, което е полезно за здравето на хората, обясни проф. Ярков. По думите му след последната вълна от африканска чума по свинете критично е намалял броят на отглежданите в България животни от породата. Такива има около 130 в Кюстендил, Сливен и Средец, както и в няколко частни ферми. 
Ректорът обясни, че тези животни виреят най-добре в естествена среда, която е дъбовата гора, където се хранят с жълъди, треви и корени.
В международният научен форум лекции представиха 25 говорители. Конференцията събра на едно място български и международни академични и научни организации, дългогодишни лидери в областта на животновъдството и високите технологии, които споделиха своите знания и умения в полза на иновациите и устойчивостта на сектора, за да се осигурят по-добро качество, по-висока производителност и по-сигурно бъдеще. Посланието на форума беше да бъде съхранено богатството на генофонда на традиционните български породи, по-висока развъдна стойност на местните породи, иновативни технологии и интелигентни решения за отглеждане, мониторинг на здравето и хуманно отношение към животните, ресурсна ефективност и продоволствена сигурност.
Според проф. Ярков са необходими между 5 и 7 години, за да бъдат стабилизирани базовите бройки на породата.
Участниците във форума имаха възможността да дегустират изпечено месо от породата източнобалканска свиня, за да се запознаят с вкусовите му качества. Деликатесът беше приготвен на открито от шеф Тони.